В квартал "Беломорски“ дъждът вече не е метеорологично явление, а периодично изявление на природата срещу урбанистичната самоувереност на Пловдив. Всяко капчица е глас на разочарование, който кънти по улици, които дори Google отказва да разпознае като такива.

Дворовете на хората за пореден път приеха водата с примирението на граждани, които знаят, че общината е на "друго ниво“ – и то доста по-високо от водата.

Южният обходен канализационен колектор все така си остава южен, но само като географско понятие. Обходен е точно, колкото обещанията, че ще е завършен "до края на следващата бюджетна година“, каквато и да е тя.

Асфалт няма, но пък в калта човек открива истината за живота. Тротоарите липсват, но духът на приключението е жив. Уличното осветление е така елегантно загатнато, че напомня повече на японска хайку поема, отколкото на технически обект от обществено значение.

Автобус 7 е самотно превозно средство, което напомня повече на легенда, отколкото на транспортна реалност. Той минава, когато може, и където може, а спирките му са по-скоро пожелателни.

И въпреки всичко това – строителството върви с бясна скорост. Инвеститори прииждат, а имотните обяви обещават гледки към "зелените хълмове“ на Родопите, без да уточняват, че ще ги наблюдаваш от лодка, закотвена в мазето.

Квартал "Беломорски“ не е просто място за живеене – той е урбанистична алегория за търпението на българина.

Наводни се и новата улица "Даме Груев“. Там, където преди месеци имаше павета, сега имаме шахти, които упорито отказват да поемат вода, понеже, по думите на очевидец, "строителят бил фен на затворените системи – като общината“.

Граждани споделиха, че в "Беломорски“ водата поне знае накъде тече. А тук? В "Южен“ тя просто засяда, чака нареждане отгоре. Фасади се ронят, а метални заграждения охраняват с гордост липсата на пешеходна логика.

Една дама с прозорец срещу читалището съобщава за безумни управленски и строителни решения. А заместник-кмет отговорил кратко: "Не зависи от нас“. Което на местния език означава "Не зависи и от Бога, и от природата, и от бюджета, и от това дали някой ще чете това изобщо“.