На 20 февруари – неделя на Блудния син, от църковния амвон митрополит Николай ще прочете обръщение, което вече получи публичност. То е изпратено до държавни и общински институции. Владиката се обявява против дейността на крематориума в Пловдив и желанието на властите да го разширят. Той подчертава, че изгарянето на човешки тела е поругаване на Бога.

"Кощунство е, защото тялото на християнина, живо или бездиханно, е храм на Светия Дух (1. Кор. 6:19), храм на живия Бог (2. Кор. 6:16) и с него не може да се прави каквото е угодно или удобно някому. Не може то да се осакатява приживе или изгаря след смъртта. С тялото на човека, създадено по Божий образ и подобие, трябва да се отнасяме с благоговение и свещен трепет. Към тези, които биха дръзнали да изгорят храм, или дори една икона, ние справедливо бихме се отнесли с презрение и бихме определили, че кощунстват и поругават Бога. Питам, не е ли още по-голямо кощунство да посегнеш на храма на живия Бог – човешкото тяло. Свети апостол Павел ни предупреждава, че "който разори Божия храм, него Бог ще разори“ (1Кор.3:17), се отнася в пълна степен и в пълна мяра и за онези, които поругават или допускат да бъдат поругавани човешките тела след смъртта им“, казва митрополит Николай.

Добре е, когато в неделя се обърне към вярващите, владиката да обясни какво и защо е практикувала Църквата от 13-и до 18-и век. Да, идеята е на католическата църква, но за християни става дума.

На клада са изгаряни не само набедените за вещици, но и много учени, философи и поети, чиито възгледи за света са прекалено напредничави за времето си.Тогава се губи и доверието в Църквата като институция, преди да започнат реформите в нея.

Изгарянето на клада е известно като аутодафе – акт на вярата. Инквизицията дори е считала, че това е хуманен начин за умъртвяване, тъй като е безкръвен. Това е бил цял ритуал, свързан с организация по изпращане на съобщения до населението и привикването им за наблюдатели. Всеки, който се е отзовал на подобна покана, е получавал документ за индулгенция за 40 дни. Притежателят на подобен документ бил освободен да носи наказателна отговорност пред църквата.

През 1415 г. на клада е изгорен Ян Хус, който шест века по-късно е признат и от римокатолическата, и от православната църква за реформатор.

Джордано Бруно е изгорен през 1600 г. не защото е подкрепял откритието на Коперник, че земята се върти около слънцето, а защото не е бил съгласен с доминацията на Църквата върху хората.

Добре е владиката Николай да обясни на вярващите дали телата на Ян Хус, на Джордано Бруно, на Жана д Арк и безбройните жертви на "акт на вярата“, са били храмове на Светия дух , на живия Бог. И дали всеки е можел да прави с тях каквото си иска и както му е угодно.

"Да изгориш, не значи да опровергаеш." Тези думи се приписват на Джордано Бруно преди да го запалят. Те могат да стоят и като лозунг пред крематориума за успокоение на владиката Николай.