Кметът на София поиска БНТ да публикува оценките от битката с Бургас за домакинство на "Евровизия“. Изглежда съвсем нормално – загубил си, искаш да знаеш защо, къде си слаб, с какво другият е бил по-добър. Може да го наречем добра управленска хигиена.

Пловдив обаче не пита, макар че отпадна още в първия кръг. Изведнъж настъпи онова прекрасно административно мълчание, което обикновено идва, когато отговорът е твърде неприятен.

Защо не искаме да знаем оценките си? Нали кметът Костадин Димитров беше готов да опъне червен килим за участниците и гостите от Римския стадион до Античния театър.

Защо не искаме да знаем какво не ни достига? Или си знаем?

Освен червения килим, имахме и самочувствие – Европейска столица на културата. Изчезна ли?

И когато голямата международна мечта приключи още на първия завой, червеният килим тихо беше навит и прибран в склада с останалите пиар реквизити. Вместо да анализираме защо така безславно отпаднахме, гледаме драмата на София и се успокояваме, че поне някой друг страда повече. Това е висша форма на провинциална утеха.

Беше ясно, че кандидатурата  на Пловдив не беше сериозна амбиция, а кратка пиар екскурзия. Колкото да кажем: "Пловдив може“. Е, не може.

И след шумния провал се връщаме към баналното управленско всекидневие – обявяваме обществени поръчки за идейни проекти, от които се раждат шарени картинки, с които да бием избирателя по главата – виж какво можем и правим.

Нищо не можете и нищо не правите, пловдивски политически кречетала!

Публикувайте оценките – малко прозрачност няма да ви убие. Макар че при толкова шумно провален пиар, този експеримент може да е твърде опасен за вас. Но вие и без това сте политически мъртъвци.

Да разберем дали наистина Пловдив е водил битка за домакинство на "Евровизия“, или се е задоволил да участва във фотосесия с международен декор.

Защото няма как да управлявате само с картинки на идейни проекти. И те взеха да избледняват.