На 17 януари ОбС в Пловдив трябва да разгледа предложение на двама общински съветници за свалянето на Альоша от Бунарджика до края на годината. Това е първият сериозен политически изпит пред новата общинска власт.

Какво да очакваме? Нищо, разбира се, освен че за първи път след 1996 година се отваря приказка по въпроса в местния парламент. Очевидно е, че няма да бъде взето никакво решение. Възможно е точката да бъде отложена, ако изобщо влезе в дневния ред. В най-добрия случай ще се наслушаме на една обилно наситена с декларации сесия, на клетви и заклинания, на вярност към Русия - не му е дошло времето, ще обобщят съветниците. Вероятно ще се оправдаят с политически и  технически причини около демонтажа на окупатора. Възможно е да прехвърлят отговорността на държавата, макар че нямат подобно основание.

Пловдивските съветници ще решават кога да цъфнат налъмите. Това ще е резултатът от техния дебат, ако го има на 17 януари, а и по-нататък. За смело решение компанията трябва да е от смели мъже и жени.

А решение за демонтаж на Альоша веднъж вече е гласувано в пловдивския общински съвет. През пролетта на 1996г. руският президент Борис Елцин обяви, че ще възражда Съветския съюз и в него ще осигури достойно място и на България. Правителството на Жан Виденов не реагира на тази провокация. Не реагира и Народното събрание. В знак на протест срещу тази руска мерзост, тогавашният кмет Спас Гъпневски предлага на ОбС Альоша да бъде демонтиран. Предложението е прието с мнозинство, но съдът спира изпълнението му.

Сега руските мерзости следват една след друга, но за демонтаж на Альоша до края на годината има само два сигурни гласа – на господата Владимир Славенски и Йоно Чепилски, съветници от ДСБ, вносители на предложението. В другата част на коалицията – "Да, България“ и "Продължаваме промяната“, също искат окупаторът да изчезне, но по-бавно – "широк обществен дебат“ за обединение на пловдивчани, "трансформация на пространството“ и други спирачки във времето – ако може и мандатът да мине. Лидерът на ПП в Пловдив Николай Гюров каза преди време, че с предимство е растителността около паметника, а не той.

ГЕРБ пази пълно мълчание по темата. В предизборната си кампания кметът Костадин Димитров каза, че няма да допусне пловдивчани да бъдат разделени по каквато й да е тема, но иначе не му харесвало, че на Бунарджика не е българска икона. Това означава едно и също – протакане във времето, снишаване и дано налъмите не цъфнат.

Проруските БСП и "Възраждане“ вече обявиха  позиции – ще бранят своя Альоша със зъби и нокти, но можеха и да не го правят, знаем го. Останалите групи в ОбС – "Съединени за Пловдив“, "Браво,Пловдив“, ИТН - са повече бизнес сдружения и политически безполови.Гласуването им ще е същото – безполово.

При това положение - категорично решение за Альоша ще има, когато цъфнат налъмите.

Паметник на един окупатор продължава да ни държи в плен, а пловдивският  политически елит твърди, че това е маловажен въпрос. Този "елит“ се кълне в българските икони, а в същото време подпира шмайзера.

Пловдивските общински съветници са решили да управляват четири години в страх – умрели от страх. Дори и да не са съгласни с премахването на паметника, трябва ясно да го кажат, а не да се усукват. Казусът "Альоша“ е от тези, които или те оставят на сцената, или си оставаш налъм, който никога няма да цъфне.