На 30 октомври (неделя) в 4.00 часа след полунощ ще преместим отново стрелките с час назад за да преминем към зимното часово време. За пореден, но дали и за последен път? Този въпрос все още чака своя отговор, както на европейско, така и на национално ниво.

Преди 4 години Европейската комисия предложи практиката със смяната на часа, появила се като идея на Бенджамин Франклин през XVIII век, да бъде прекратена. Тогава всяка държава-членка трябваше да реши на зимно или лятно часово време ще остане. В България беше пусната и анкета от енергийното министерство, в която над 50% от хората бяха посочили, че предпочитат лятното часово време. До този момент обаче няма нито резултат, нито конкретни решения. 

До 1 април 1979 година България е била само на зимното часово време. След това се въвежда лятното, а аргументите са основно икономически. Един от тях е, че ще се спестява повече от осветлението. Тези аргументи обаче се поставят под съмнение и до ден днешен, а според повечето експерти в областта на психологията и психичното здраве, дискомфортът за организма ни заради часовата промяна не е за подценяване. Същото мнение сподели и проф. Христо Кожухаров, президент на Българската психиатрина асоциация.

"Това е изключително голям стрес за психиката ни. Макар че е спорно кое е нормалното часово време - зимното или лятното, то трябва да бъде само едно. Това време към което организма ни се е нагодил. Всички тези смени на часа, каквито и икономически ползи да имат, ми напомнят за периода по времето на социализма, когато два часа имаше ток и още два часа нямаше. Уж спестяваш, но за времето в което имаш ток натоваршваш сериозно системата, а когато няма ток - страдаш. Нещо подобно се получава и с нашия организъм", коментира проф. Кожухаров.

Вредна или не, смяната на часа изглежда ще продължи и занапред, тъй като заради пандемията и другите геополитически катаклизми, решаването на този въпрос остана в периферията.