Отново е 15 септември. Много надежди, много цветя и прочувствени речи. Чуваме още, че някои ремонти са приключили в рекорден срок, а други фатално закъсняват. Но денят на фойерверките ще отмине и реалната картина ще се открие в цялото си великолепие.

В Пловдив и областта има "паралелки“, които всъщност са тройки, седморки, осморки – класни стаи, в които дори футболен отбор не можеш да събереш, камо ли училищна общност.

В Лъки по "Природни науки“ има трима ученици – паралелка или частен урок?

В  Бенковски – "Мехатроника“ с 10 ученици, подкрепена от бизнеса. Да, бизнесът явно има нужда от половин стажант.

В Садово – "Техник-растениевъд“ с 12 души. Ако всеки поеме по едно дръвче, ще стигне за една малка градинка.

В Дълго поле – 7 стругари, но ги комбинират с 11 за "Деловодство и архив“. Общо 18 – колкото за едно по-прилично училищно събрание.

В Пловдив – "Бижутерство“ с 8 ученици и "Програмно осигуряване“ с още 8. Скъпоценности и софтуер – но в бутиково изпълнение. В дуална паралелка в Механото "Машини и ситеми с ЦПУ“ има записани седмина.

И така -  специалности с 5, 7, 10 ученици. Все едно играем на лотария с номера, не правим образование.

За реформа ли става дума - поддържаме паралелки, в които учениците са по-малко от броя на чиновете в класната стая?  Симулираме пълноценен клас, а всъщност обучаваме групички, които не могат да съставят и училищен хор.

Очевидно е, че просветните шефове броят паралелки, не деца. Общините се хвалят, че "съхраняват специалности“, все едно пазят музейни експонати. А става въпрос за кръпки – трима, петима, седмина. Но има "успешно сформирани паралелки“.

Докато харчим пари за фантомни класове, губим цялата система.

Ако е важно колко паралелки имаме на хартия, смело напред!