Докъде я докарахме - общината обявява поръчка за близо 300 000 евро, за да й кажат как да си свърши работата. Търси външна експертиза за подпомагане на организацията и управлението на проекта за въвеждане на екологичен градски транспорт.

Ако не е ясно, не става дума да се решат кардинално проблемите, а как да се организира мисленето по въпроса.

Пловдив е готов да плати 300 000 евро, за да компенсира собствената си администрация. Това не е реформа, това е признание за пълен управленски фалит.

Няма ли експерти в общината по темата? Ако има, но за нищо не стават, гонете ги.

Изборно време е и политически сили се възползват от това недомислие с атака към администрацията. Но и да не е изборно време, провокацията е нетърпима.

Какво излиза – администрацията ще си назначи външна администрация, тъй като избраният изпълнител щял да създаде собствено "звено“, което да консултира общината. Външната ще казва на вътрешната какво да прави. Паралелна община, но на друга цена.

Най-красивото в тази идея, че парите не са вързани с крайния резултат – плащаш и се надяваш. Плати и се моли. Ако стане, браво на проекта. Ако не – опитай пак.

Дирекции, отдели, експерти, началници, заместници и заместници на заместниците, но никой не знае какво да прави. И следва гениалното решение да се наемат мислители.

Това е класическата формула - плащаме сега, мислим после, обясняваме накрая.

Очевидно е, че Пловдив не може да оправи транспорта, но може да плати, за да му обяснят защо не може – скъпоплатена безпомощност.

Бойко Борисов днес даде акъл на кмета Костадин Димитров: Показвайте всичко, което сме направили. Чудесно! Покажете и това – че търсите мислители.