В последните години дойде ли 9 май, идва и големият срам за Пловдив. Затова там трябва да има подръка водни оръдия, които да разпръскват русоробската банда, която се събира там да развява руски знамена и да крещи, че Путин е голяма работа.

Не, не става дума за победата над нацизма и края на Втората световна война. Става дума за арогантността на русофилите и комунистите, които умират от страх, че историята на съветската окупация може да бъде разказана достоверно. Става дума за пропагандно изстъпление, което сами сме откърмили и отглеждали заради окупаторския паметник – всяка година на същото място.

И не става дума за войнишки паметник, другарки и другари, както е във Виена, Будапеща и на други места в Европа. Ако се доверим на руски източници, дори и да преувеличават, след окупацията на 9 септември 1944 година, в България са погребани 1089 съветски бойци на 50 места из страната. Според родните болшевишки глави те са "паднали за свободата на България“.

Истината е, че са "паднали“ след пиянски свади, разстреляни са от собствените си командири заради мародерство и отровени от метилов алкохол – 159 натровени в Бургас, 42-ма умират. Те са "освободили“ един склад с алкохол и дори са разстреляли българския пазач, който искал да ги предупреди да не пият. И това според руския историк А. Тимофеев, който описва облика на червеноармееца на Балканския полуостров.

Но Митрофанова е пак тук, за да ни обяснява, че затова избиват украинския народ – заради нацизма, а ние се хилим идиотски, целуваме ръце и веем байраци. До нея наредени руски лакеи, до които Митрофанова се чувства комфортно. Особено когато от едната й страна я крепи кремълският консул Георги Гергов.

Руски депутат беше препоръчал на руското посолство у нас да вземе под своя закрила Альоша, за да не го оскверняваме. Депутатът вероятно е имал предвид българските "фашисти“. Митрофанова обаче отговори, че паметникът е строен от българи и е на българите. Любезността на госпожата нямаше край. Но тя всъщност ни каза да си го чукаме в главите, след като сме го построили. А нали сме и неприятелска за Русия държава, остава да се грижат и за паметниците ни.

Болшевиките у нас дори не правят елементарната разлика между падналите в Руско – турската война и съветските окупатори, които мародерстваха, изнасилваха и пиянствата в "освободената“ от тях  България. Гранитните глави издигнаха Альоша в тяхна чест. И всяка година на това място руската пропаганда се развихря, за да ни покаже колко лесно се развъждат полезни идиоти.

Където и да се появи в София, Митрофанова е освирквана и бърза да се измъкне. В Пловдив обаче госпожата се чувства като у дома си, обградена от приятели. Тук е тихо и спокойно.Ние сме любезни домакини. Гневът на пловдивчани обикновено се излива в декларации, с които и гаргите не могат да уплашат..

Така няма да стане. Водните оръдия винаги трябва да готови, когато някои заменят окупацията с освобождение. Общинските власти са в правото си да забранят подобни сборища. Но не им стиска и Митрофанова го знае.Същите власти обясняваха, че Альоша не можем да го мръднем - трябвало много взрив, направо бил непоклатим. Така го строили българските строители, че да ни чука вечно по главите.