От днес всички погледи на католиците по света отново ще бъдат насочени към Рим. Във Ватикана започва конклавът, който трябва да избере 267-ия папа.

Мистичната традиция ще събере 133 кардинали под покрива на Сикстинската капела, където те ще заседават до избирането на новия глава на Римокатолическата църква. Право на глас имат 135 кардинали, но двама ще отсъстват по здравни причини. Кардиналите са от 66 различни страни.

За да бъде избран новият папа, трябва да събере подкрепата на 3/4 от кардиналите.

Конклав означава "под ключ" и в капелата кардиналите ще са откъснати от света без мобилни телефони и преводачи, а обслужващият ги персонал няма право да общува с тях.  Вече е монтиран коминът, от чийто дим – черен или бял, ще стане известно кога е избран папа.

Според правилата на конклава през първия ден кардиналите ще положат клетва за тайна. Те ще бъдат без всякаква възможност за комуникация с външния свят, а преди да подадат своя вот ще бъде обявено на латински "екстра омнес". В първия ден от конклава е предвидено само едно гласуване, чиито резултати се очакват привечер.

Ватиканът обяви, че ще прекъсне телефонния сигнал по време на папския конклав, но това няма да засегне площад "Свети Петър“.

Всички 133-ма кардинали под 80-годишна възраст с право на вот за избор на нов папа са вече във Ватикана. По жребии, са разпределени стаите им в резиденциите "Санта Марта". Оттам до Сикстинската капела, където ще бъде избран нов папа – разстояние от около километър, ще ги превозва автобус. Обслужващият ги персонал за Конклава положи клетва за спазване на пълна тайна.

Преди началото на гласуването ще има литургия в базиликата "Свети Петър“. После кардиналите ще се отправят към Сикстинската капела, където ще започнат да гласуват в 16,30 ч. местно време (17,30 ч. българско време). Очаква се към 19 ч. местно време (20 ч. българско време) да стане ясно дали е избран папа или не.

Ако папа не бъде избран, то гласуването продължава с четири вота утре – два преди обед и два следобед.

През годините католическата църква осъзнава, че първите реакции след избора на нов папа биха могли да бъдат неочаквани, и затова във Ватикана беше създадена така наречената "Стая на сълзите".

Какво представлява "Стаята на сълзите"?

Разположена до Сикстинската капела, точно където се провежда конклавът, това е малко тайно предверие със семпло обзавеждане. Новоизбраният папа може да влезе само след като е провел на латински диалог лице в лице с декана (или неговия заместник, или първия от кардинал-епископите), по време на който се рецитират следните формули: "Приемате ли избирането ви, което се е случило канонично, за Върховен папа?" и "С какво име искаш да те наричат?"

На това място на 28 октомври 1958 г. Анджело Ронкали, току-що станал папа Йоан XXIII, избухва в неудържими ридания при вида на расото, дългата бяла роба на свещениците, въпреки 77-те си години и дългия си дипломатически опит.

Тук Бенедикт XVI говори за "гилотина", когато определя избора си от конклава.

Тук Франциск се обръща с рязкото "Карнавалът свърши, аз запазвам моя" към Майстора на папските церемонии, който иска той да носи според традицията червените обувки, които в папското облекло символизират следването и послушанието на Слугата на слугите Божии към кръвта, пролята от Христос за изкуплението на човечеството.

Така че "Стаята на сълзите" във Ватикана е нещо като съблекалня, където новият папа прекарва последните си мигове като кардинал и се запознава с новата си роля.

Произходът на папството

Първоначално папата е бил просто епископ на Рим—позиция, заемана първо от Свети Петър, един от 12-те апостоли на Христос, според Католическата църква. Според т.нар. Петрова теория, властта, която Христос дава на Петър (когато той заема поста през 30 г. сл. Хр.), впоследствие се предава на всеки следващ папа.  

Самият Петър бил наричан папа—дума, която идва от латински (papa) и изразява почит и уважение. В ранното християнство този термин се използвал за различни висши духовници, но чак през VI век римският епископ официално започнал да носи титлата папа. С времето се утвърдила концепцията за папско първенство—идеята, че римският папа е върховният лидер на Църквата, поставяйки го над останалите епископи.  

До XI век изборът на папа бил повлиян както от духовенството, така и от обикновените вярващи. Това често водело до оспорвани избори и появата на антипапи—лица, които претендирали за папския престол без легитимен избор.  

През 1059 г. папа Николай II издал указ, който реформирал процеса на избор. Той възложил правото на глас само на кардиналите епископи, елиминирайки влиянието на римската аристокрация и нисшето духовенство. Това било решаваща крачка към създаването на Колегията на кардиналите, официално оформена през 1150 г. 

През вековете правилата за избор на папа продължавали да се променят.  

През 1179 г. било въведено изискването за мнозинство от две трети.  

Броят на кардиналите се увеличавал—от около 30 през Средновековието до 70 през 1586 г. 

През 1970 г. папа Павел VI определил, че кардиналите над 80 години губят правото си на глас.  

През 1975 г. броят на кардиналите с право на глас бил ограничен до 120.  

Когато папата почине или подаде оставка, започва процесът на избор, известен като конклав. Всички кардинали с право на глас са задължени да присъстват, освен ако не са възпрепятствани по здравословни причини или поради възрастовата граница.  

Оставката на папа е изключително рядко явление. Преди Бенедикт XVI през 2013 г., последният папа, който се оттеглил, бил Григорий XII през 1415 г.  

След като папската катедра остане вакантна, конклавът започва в рамките на 15 до 20 дни. Това правило било установено през 1922 г., за да позволи на кардиналите достатъчно време да пристигнат в Рим.  

Как се избира папата?  

Всички кардинали са както избиратели, така и потенциални кандидати. Когато пристигнат в Рим, всеки от тях получава "титулярна" църква, която трябва да наблюдава по време на престоя си. Това също им дава възможност да станат по-видими сред вярващите.  

В неделята преди конклава се провеждат литургии, но папските претенденти избягват да правят изявления, които биха могли да се възприемат като политическа кампания.  

След като конклавът започне, кардиналите чакат в Сикстинската капела, докато не изберат нов папа. Тайните са строго съхранявани, а външни лица имат достъп единствено в извънредни случаи.  

Първото гласуване се провежда още в първия ден. Ако никой не бъде избран, се провеждат до четири гласувания на ден. Неуспешните бюлетини се изгарят, а ако изборът се проточи над три дни, кардиналите прекарват един ден в молитва и размисъл. Ако този цикъл се повтори седем пъти, се стига до балотаж между двамата най-силни кандидати.  

За света извън Сикстинската капела единственият знак за резултата от гласуването е димът от комина. Черният дим означава, че не е постигнат консенсус. Белият дим сигнализира, че е избран нов папа.  

За да стане димът по-видим, още преди началото на конклава се монтира специална печка. Не е ясно кога точно започва практиката с дима, но белият дим като знак за избор на нов папа се проследява само до края на XIX или началото на XX век.  

До 2005 г. Ватикана използвал натурални материали като мокра слама (за бял дим) и катран (за черен дим). През 2013 г. беше разкрито, че от 2005 г. насам се използва специална химическа смес:  Бял дим – калиев хлорат, лактоза и иглолистна смола. Черен дим – калиев перхлорат, антрацен и сяра.  

През 2013 г. четири пъти се появи черен дим, преди накрая бял облак да обяви избора на нов папа. Само часове преди това на комина кацна самотна бяла чайка—знак, който мнозина приеха като предвестник на избора на папа Франциск.

Най-дългите конклави

 

Конклавът през 1268 година

Продължителност: 2 години и 9 месеца

Местоположение: Витербо, Италия (1268–1271)

Причина: Дълбоко разделение между френските и италианските кардинали. В отчаянието си, местните власти заключват кардиналите и дори махат покрива на сградата, за да ускорят избора.

Избраник: Папа Григорий X

Това е най-дългият конклав в историята се провежда през 1268 година в град Витербо, на север от Рим - той продължава цели 1005 дни или две години, девет месеца и пет дни. През това време двама от кардиналите починали. За да ги принудят да стигнат до единодушие, им давали само хляб и вода.

Избраният папа Григорий X е отговорен за обнародването на Ubi Periculum, Конституцията, която в края на Втория Лионски събор въвежда термина "конклав“ за първи път.

Конклавът от 1314–1316 г.

Продължителност: 2 години и 3 месеца

Лион, Франция

Причина: Политически противоборства между френската и италианската фракция.

Избраник: Папа Йоан XXII

Конклавът от 1415–1417 г.

Продължителност: 2 години

Констанц, Германия (в рамките на Констанцкия събор)

Причина: Опит за прекратяване на Великата западна схизма, когато трима претенденти спорят за престола.

Избраник: Изборът на папа Мартин V слага край на схизмата

Най-кратките конклави:

Октомври 1503 г.

Продължителност: Само няколко часа

Избраник: Папа Юлий II

Контекст: Джулиано дела Ровере е влиятелен кардинал и се ползва с голямо одобрение - избран е почти веднага след откриването на конклава.

Март 1939 г.

Продължителност: 1 ден (1–2 март)

Избраник: Папа Пий XII

Контекст: Еудженио Пачели, държавен секретар при предишния папа Пий XI, е явен фаворит и получава огромна подкрепа при третото гласуване.

Април 2005 г.

Продължителност: 2 дни (18–19 април)

Избран: Папа Бенедикт XVI

Контекст: Кардинал Йозеф Ратцингер, известен богослов и декан на Кардиналската колегия, е избран бързо, след само четири гласувания. 

Начело на конклава е доайен. Предишният конклав беше оглавяван от Джовани Батиста Ре, който преди 12 години беше на прага на 80-те години. Днес доайенът е италианецът Пиетро Паролин, който при папа Франциск беше държавен секретар на Ватикана.