Вчерашният опит на Калина Константинова да изплаши украинците порази и хотелиерите. Те недоумяват кой как ще извозва групите, след като вицепремиерът обяви, че програмата за разселване спира. Хотелиери от морските курорти заявиха, че при тях все още стоят хиляди хора. 

Все по-голяма част от тях или се връщат в Украйна, или търсят квартира у нас на общ принцип, или отпътуват за други европейски държави. Хората продължават да твърдят, че липсва информация къде точно държавата смята да ги премести. Същевременно все повече са данните, че украинци напускат и държавните бази в планините, след като току-що са пристигнали.

Вчера Константинова заплаши още, че украинците, които отказват да се местят, ще бъдат настанени в бежанските центрове в Елхово и Сарафово. Това няма как да е решение, защото капацитетът им е малък. От обясненията на официални лица днес се подразбира,че това ще е временна мярка, тоест там ще нощуват хората, които не са направили своя избор как да постъпят. "Буферните центрове в Сарафово и Елхово са възможност за 72-часова мярка - за да се отсеят наистина тези хора, които искат да останат, да се възползват от възможностите за подслон и прехрана от тези, които не искат", заяви пред БНР депутатът от ДБ Елисавета Белобрадова.  

“Казвала се била Константинова. Била началник на бежанците. И им съобщава, че са боклуци, към които тя вече няма да има милост: "Закрилата е право, а не задължение!“, съскаше тази рошава чиновничка от екрана, фиксирайки ме с безмилостен поглед, който помня от едно време от представителите на Народната милиция. Ако беше от НМ, да й простим: дошла от село, не може да работи нищо, станала милиционерша. Но – не. Тя не е от НМ. Което не й пречи да не разбира елементарното: щом на някой човек някакво нещо му се полага по право, то това означава, че някакви други хора имат задължението да му спазват това право", коментира във Фейсбук политологът Евгений Дайнов. 

"Дотук – грандиозно невежество по елементарни неща, изяснени в Европа някъде около 17-и век. Тя обаче не спира дотук: "няма да позволя повече да тръгне нито един празен автобус, нито един празен вагон“. След титаничното, вселенско невежество виждаме да се открехва врата към онова, което в НМ се наричаше "единоначалие“ – "аз съм шефът, аз забранявам“. Следва очакваното: "Развитието на ситуацията от този момент нататък е в ръцете на украинската общност в България“. Това е любимият похват на българските чиновници от четвърт век насам – да прехвърлят собствената си неспособност да се справят със служебните си задължения върху гражданите и техните организации", заключава Дайнов.