Декларации, писма, ултиматуми, предупреждения, че и лични излияния, валят през час от канцелариите на футболен клуб Ботев, Сдружението и Илиян Филипов. Сутринта положението изглежда розово, към обяд прииждат облаци, а вечер е напълно безнадеждно. И после отново всичко се повтаря в обратен ред.

Ситуацията е комедийна, но трябва да бъде облечена в достолепна юридическа форма. Никой не спи – водят се преговори, пишат се комюникета, после всичко се отрича с взаимни обвинения.

Кой как е спал, ако изобщо спи, разбираме от това, което е написал.

Никой не вярва на нищо, тъй като няма нищо вярно.

Положението е като на Шуменското плато – слагат се капани, претърсват всяка дупка, но от черния звяр няма и следа.

В Ботев е същото – директори вече напуснаха, шефове на Сдружението също бягат. Всички искат да се измъкнат сухи. Но за разлика от шуменския звяр, оставили са много ясни следи.

Последната сводка гласи, че има надежда. Даже има две надежди.

Едната е, че Ботев може се озове в селските групи. Другата е, че може да остане където е, но с уговорката, че ще го бият като маче у дувар – първенството скоро започва, а в Ботев вече няма никой.

Сега на масата избирали една от двете надежди. А запалянковците умували кой заслужава повече сто тояги на голо.

Сигурно е, че руснаците лесно ще избягат.