На този ден отбелязваме, че това не е просто дата от календара на българите. Ораторите натъртват, че това е "ден на съвестта, на националност, на пробуждане и ден на обещания“. Допълват и традиционните клишета, че той "не е просто герой, а морален компас, към който трябва да се стремим всеки ден с всяко наше дело“. Може да чуем, че трябва и да тичаме към него.

Нищо подобно не случва, няма и да се случи скоро. Няма – първо трябва да се освободим.

Преди три години се появи идея как да се отървем от окупаторския паметник  Альоша. Интелектуалци, политици и граждани  предлагаха да префасонираме съветския войник във Васил Левски. Писма с хрумването получиха  президента, премиера, кмета на Пловдив и областния управител.

Като използват наличния материал на паметника, скулптори и художници знаят как от Альоша да се получи Левски, твърдяха инициаторите. Така комунистическият фетиш, разделящ нацията ни, ще се превърне в образ, пред който всички българи се прекланят.

Идеята е доста симпатична – с майсторски удари на длетото вместо Альоша ще си имаме най-отгоре Левски – няма бутане, няма взривове, няма разправии.

Но не е толкова лесно, колкото да нарисуваш мустаци на Путин и съвсем да заприлича на Хитлер. Технически може да е лесно, но политически катастрофата ще е пълна.  

Отдавна говорим и пишем, че от Альоша през тези години не трябваше да остане камък върху камък. Сега искаме камъните да останат и от тях да се появи Левски.

Изобщо възможно ли е да си легнем със съветския войник и да се събудим с Дякона? Коментарите под тази идея и реакцията на част от обществото за войната в Украйна показват, че това е невъзможно. За огромен наш срам.

За да срутим Альоша, първо трябва да сме го срутили в душите си. Да сме единни, че шмайзерът му не бива да сочи в главата на Левски, сгушен долу в алеята на Бунарджика. Ние обаче нямаме нищо против. Дори ще натиснем спусъка, ако имаме възможност. Да сте чули оратор при паметника на Левски да каже, че го е страх от шмайзера и е време да го изчегъртаме? Те винаги са за мирно съвместно съществуване на Альоша и Левски. Според тях всеки е на мястото си – войникът горе, Апостолът долу. За онези, които развяват руски знамена на Шипка и на Альоша, няма значение, че Левски е обесен с любезното съдействие на руснаците. Те винаги ще се кланят на Шмайзера.

Пловдив пропусна невероятен шанс да смае света и себе си дори – интелигентно да опакова Альоша докато трае войната в Украйна. Не смеем и да си го помислим.

В България има 760 руско-съветски паметници. На Апостола Васил Левски  са 143 или 144. От тях над 44 са паметни плочи, а около 38 са бюстове и барелефи.

Как тогава от камъните на Альоша да се появи Левски?