close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Политически новини
Новини за лица
Институционални новини
Новини и анализи За Пловдив
Бизнес новини
Новини с прогнози
Спортни новини за Пловдив
RSS
Водещи новини
Червените капиталисти убиха "вярата" на Вапцаров
©
15:07 / 24.07.2023
938

Поколения, раснали в тоталитарна България, бяха насърчавани в училища и университети да възприемат поезията на Никола Й. Вапцаров като върховно национално постижение. Стихосбирката му "Моторни песни“ бе превеждана на десетки езици и разпространявана по целия свят, за да създава впечатлението, че България е била окаяна и злочеста държава до установяването в нея на просъветски комунистически режим.  

Признавам, и аз харесвах непретенциозния стих на родения в Банско поет, умението му да ползва диалога и монолога, емоционално наситената му реч, нагласата му да се вслушва в песните на Пирин и да страда за угнетените и неоправданите.

Красиво звучи стихотворението “Пролет", в което Вапцаров мечтае за песента на “птиците в житата" и си представя смяната на омразния капиталистически строй със свръххуманното комунистическо общество, в което:

 “Ще се радват на труда си хората и

   ще се обичат като братя". 

Трогателна е грижата му за подрасващите топло изразена в стиха му “Не бойте се деца", напоен с копнеж по комунизма и с вяра в слънчевия му ден: 

“И толкова хубав ще бъде 

 тогава живота, 

 и днешната плесен

 ще бъде безкрайно далеко."

Красиво, трогателно. Но едновременно с това - наивно, невежо, заблуждаващо… Всъщност - глупаво, въпреки че не ми е приятно да използвам тази дума за поет.

Но няма как да я спестя. Защото тогавашната “плесен" далеч е била за предпочитане от комуистическата и посткомунистическата. По времето, през което Вапцаров мечтае и действена за насилствена промяна на обществения строй в България, по данни на Обществото на народите тя е 

в първата десетка по стандарт в Европа,

 преди някои от днешните първенци. Близо 90 процента от българските селянин са собственици. Страната е сред водещите по качество и по количество на селскостопанската си продукция. В нея в много райони са изградени земеделски кооперации, но на доброволни, а не на болшевишки начала. 

Неосведоменост и безотговорност е да пишеш по него време стихотворение като “Селска хроника", освен ако нямаш за цел да пропагандираш чуждоземската болшевишка лъжеидеология:

“Та казвам аз, 

понеже няма

 олио

 и хлябът е

 от мъката по-чер,

 един е лозунга:

 Терора долу! 

 Съюз със СССР!"

Та когато Вапцаров съставя тези редове, просветеното човечество е осведомено за свирепия терор в Съветска Русия. Известни са му последиците от Гладомора в Украйна и в други републики на СССР, в които милиони селяни са умъртвени чрез насилствен глад по заповед на Йосиф Сталин. Обявеният за антифашист поет Вапцаров няма как да не е знаел за пакта от август 1939 г. помежду двата сътрапа Сталин и Хитлер. Да не му е била известна съдбата на балтийските народи, погълнати насила от Съветския съюз… 

Тогава за какво и 

за кого са пламенните му възторзи,

 които го довеждат до разстрел, като член на конспиративна бойна група, съставена от терористи и антибългари? Кое го кара да стане враг на собствената си родина? Да се превърне в платен слуга на неприятелска държава, поставила си за цел да ни завладее? 

Не веднъж съм се питала - какво щеше да стане, ако Никола Й. Вапцаров беше доживял 9 септември 1944 г., когато се изпълниха житейските му мечти – Червената армия ни окупира и съпартийците му завзеха властта? Щеше ли в кървавите септемврийски дни и нощи и той да хукне с дотогава укрития си пистолет, 

да стреля и да убива “народни врагове" без съд и присъда

 Как щеше да се отнесе спрямо комунистическите изтребления чрез така наречения Народен съд? А как щеше да погледне на новооткритите концлагери на червения режим? Щеше ли и той в качеството си на министър в правителството на ОФ да подпише като Никола Петков документи за организиране на псевдопроцеси и за създаване на “трудови наказателни общежития"? И щеше ли някой ден да бъде обесен като земеделеца Петков и като комуниста Трайчо Костов? 

А ако бе доживял до дълбока старост, как щеше Вапцаров да погледне на факта, че любимият му Съветски съюз се е превърнал в държавата с най-зловещия капитализъм? Че някогашните му другари по идеи и техните наследници заграбиха в личните си сметки българския национален капитал? Че и дума вече не се чува за строеж на комунистически рай?

Преди дни наследник на Никола Вапцаров със същото име бе издигнат като кандидат за кмет на столицата на България и избра за мото на кампанията си “Вяра за София". По този повод препрочетох програмното стихотворение на “Моторни песни" “Вяра", издадено през 1940 г. В него пролетарският поет споделя, че не дава да му се отнеме и “пшеничено зърно" от вярата му в СССР и в комунизма:

“Какво ще остане

от мене тогава? –

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право –

миг след грабежа

ще бъда аз нищо."

Ако приемем думите му за истина, то излиза, че Никола Й. Вапцаров е унищожен не от политическите си противници, а от своите – днешните червени капиталисти.

Нася Кралевска, български писател и изследовател, живее във Филаделфия,САЩ


Още новини от Новини за лица:
За реклама: 0887 45 24 24 и [email protected]
За контакти: 0700 450 24 и [email protected]
©2020 Медия груп 24 ООД. zaplovdiv.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от zaplovdiv.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни . Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в zaplovdiv.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.