Пилотът от ВВС Радостин Влайчовски публикува тази сутрин на личната си страница във фейсбук обръщение към бившия шеф на бойната ни авиация и настоящ премиер Румен Радев. В него той обявява, че сам е взел решението да напусне Министерство на отбраната, разочарован от организацията на работа и възможностите за реализация на младите пилоти. Влайчовски засяга болезнени теми със заплащането, унизително малкия брой летателни часове, акцентирайки как старите фуражки подрязват крилете на младите.

Влайчовски е публикувал в края на текста си и саркастичен колаж – Радев се възкачил върху рамената на ген. Русев и министър Стоянов, а те измъчени лица крепят безценния товар.

Чичо Румене, здравей!

Имам да ти казвам няколко неща- тъй като съм много млад авиатор(като теб) с има-няма 200 часа общ нальот, реших да скоча в твоя самолет- любимият ни български и красив МиГ-29. Той е малко старичък, но пък е доказал себе си не веднъж. Е, малко е и "Франкенщайн" с два различни двигателя- един полски и един руски, ама имах надеждата, че ще лети и с мен. Понеже все още съм млад и зелен- сгреших. Сега

пътят ми във ВВС е очевидно към своя край 

и то по МОЕ ЖЕЛАНИЕ. Затова искам да кажа нещо и на тези, чийто заплати замрази. Бюджетът сигурно е трудна сметка, знам че си добър математик, доверих ти се. Данъкоплатецо на България, точно ти, дето бачкаш и на минималната заплата, и ти дето свързваш вече двата края много трудно, миналата година май 50 лева, сега са 50€. 

Чичо Румене, като антоним на Робин Худ взимаш повече от бедните, за да станат по-бедни и даваш на богатите, за да са още по-богати. Трудно е, знам. 

Ще ти разкажа как минаваше един мой работен ден и от какво ще бягам скоро. Понеделник- работният ден ми започваше в 7:45. Разбира се, с лека дрямка или почивка докъм 10:30-10:45. Следва подготовка от Заместник-командира с предстоящите задачи за седмицата- от 11:00 докъм 11:20. Там разбирах, че ще летя през седмицата едни 30 минути в повечето случаи (40-часова работна седмица). От 11:20 докъм 15:45 обядвах и чаках да си тръгна. От вторник до петък чаках да изпълня тези 30 минути полет на L-39ZA и прекарвах времето си в четене на книжки и "скролване" из социалките. Да ти разкажа и за почивните ми дни. 4 години съм офицер(старши лейтенант) и имам 34 дни платен годишен отпуск (с всяка година растат с един ден до 40). Полагат ми се и като пилот и рискова работна среда още 14 дни в годината. Задължително ходех и всяка година по две седмици командировка да се възстановя от преумората на работа на Боровец.

Така минаваше моята служба в името на Родината.

Така служат и по-младите ми колеги. Ще ти разкажа и за колко пари "бачках". Нямам право да говоря с конкретните цифри, но ще ти кажа около 1700-1800€ месечно чисто. На някои им звучи добре, на други не баш. За мен това не е било от ключово значение никога- не избрах професията заради заплатата. 

Ще ти разкажа и за по-старите ми колеги. Тези между 45 докъм 55-годишни. Закръглени пичове с прошарени коси, топ авиатори. С над 20 години служба по моя начин предимно, но с пенсия(обикновено таван) и със заплата, започваща от 2.5к€-3к€. Е там е играта, нали? Да не говоря и за тези, които идват при нас да летят по 14 минути на година, за да им "капят" по 520€ месечно допълнително. Та с има-няма 4 самолетчета и около 40 пилота в Долна Митрополия онези закръглени и побелели пенсии се оплакват, че не могат да смогнат да летят и да оправят смените. Щеше да е смешно, ако не беше жалко. Взимат повече и от Президента сигурно, а са мързеливи повече и от Бай Ганьо. 

Чичо Румене, бюджетът мина - пари е ясно, че няма за всички - нито за големи, нито за мънички. Аз обаче се научих да имам чест и достойнство, да искам нещо да се промени, да имам амбиции и мотивация. Явно ВВС няма нужда от такива като мен. Поне направи една забележка на дружката ти, Кольо(става дума за фейсбук изпълненията на шефа на ВВС ген. Николай Русев, б.р.). Абе тоя луд ли е?! Остави, че излага себе си, ами излага и всички нас от ВВС! Не му отива, цял генерал, да се върти из фейса с краката на главата. Прави се на забавен, но е

смешен.

Чичо Румене, вярвах ти, чадъра над един, отблъсква помията по главата на много други. Жив и здрав бъди, смело ни води към светли бъднини. 

Да живее Родината и дано някой ден заживее, а не преживява и Държавата! 

Радостин Влайчовски