Ботев загуби пловдивското дерби. Няма да играе на полуфинал за купата, там отива Локомотив. Разочарованието сред жълто-черната общност е разбираемо. Но това, което последва, не е нормално.

След такава загуба влизаш в съблекалнята и говориш с отбора. Затваряш вратата и изчистваш проблемите вътре – без зяпачи и сеирджии отвън.

Вместо това, босът Илиян Филипов отново отвори Фейсбук, откъдето не излиза, и каза, че се чувства предаден. Това не може да бъде език на човек, който ръководи клуб с десетки милиони бюджет. Силният човек в клуба не може да бъде в центъра на емоционалната драма след загубата.

Така може да говори разочарован запалянко, а не клубният началник.Той трябва да бъде човекът, който носи стабилност. Вместо това казва несъзнателно на футболистите, че е жертвата. А не си жертвата, ти си началникът. Ако ти си жертвата, другите какви са.

И когато господин Филипов започне да обяснява, че само агентите на новите футболисти стрували 270 000 евро, това вече не е игра. В крайна сметка Локомотив победи с игра, а не с бюджет. Мачът не се печели с обяснения колко струват агентите.

"Да беше дошъл ти да ги мотивираш“, обръща се Филипов към запалянко, написал нещо критично. Това не е лидерство, а спор на маса в кварталната кръчма.

Клубен бос не влиза в спорове със запалянковци, защото пада на нивото на коментарната секция, лигитимира хаоса и разрушава дистанцията, която прави управлението възможно.

Проблемът не е, че Илиян Филипов говори. Проблемът е, че говори всеки ден и спори с всеки, който му се изпречи пред очите. Дали не работи в Ботев като инфлуенсър?

Клубът изглежда нестабилен, когато началникът му е онлайн денонощно и по-често в отбранителен режим. Ботев не печели от това. Ботев се уморява.

Това е класически емоционален шантаж  - "Аз мога да си отида“. Но вината не е в запалянковците, където Филипов хвърля камъните. Клубът не е някаква лична драма или тест колко се обичаме.

Когато управлението се превърне в емоционално изнудване, стабилността приключва.

Не е страшно, че Ботев е паднал. По страшно е, ако му се срине авторитетът. Бос, който влиза във всекидневни битки, изглежда несигурен. А несигурността горе започва да слиза надолу.

Фейсбук е последното място, където се печели дерби. Вчерашният мач е отличен пример.