Корнелия седеше мрачна в хола и за стотен път съзерцаваше резултатите от изборите на 19 април на сайта на ЦИК. Колкото и да гледаше, виждаше все едно и също. В лидерския 25 софийски район, където тя водеше листата на нейната партия "Непокорна България“, която създаде след като я изключиха от БСП, за нея са гласували цифром и словом 492 непокорни българи. А за победителя Румен Радев с неговата "Прогресивната България“ - над 48 000! Може би, просто българите не обичат свободата, защото не знаят какво да правят с нея, потърси обяснение лидерката и се загледа в телевизора. 

В този момент на екрана се появи Радев, който получава от президента Йотова мандат за управление на държавата. Нещо жегна Корнелия в сърцето. Тя си спомни как преди 10 години със собствения си подпис внесе в ЦИК документите на почти неизвестния Румен и Илияна като кандидати за президент и вицепрезидент на оглавяваната тогава от нея Българска социалистическа партия.

Тогава тя имаше и други варианти, но избра този, не толкова заради кандидат-президента, колкото заради кандидат-вицепрезидента. От известно време тя чувстваше харизматичната Илиана като нейна вътрешнопартийна конкуренция. И съгласявайки се, дори адмирирайки, нейната номинация за една обречена битка, щеше да пресече бъдещата й възходяща кариера като участничка в загубени за партията избори.

През 2016-а всички бяха убедени, че кандидатът на ГЕРБ ще победи без проблеми.

Както казваше лидерът на управляващата партия и едно магаре да кандидатира и него ще го изберат. Само че, кой знае защо, вместо да избере печелившото магаре, лидерът избра неизбираемата Цецка. И сбърка фатално. Малко известният генерал от ВВС сензационно победи.

Ако беше избрал магарето, сега историята на България щеше да се развие по съвсем друг начин. Да, ама не. Радев и Йотова изкараха два успешни мандата. После Илиана от вицепрезидент стана президент, а генералът от президент, ето ти го вече и премиер! И всичко това с личния подпис и по изричната воля на Корнелия. Ако не го бях промотирала, сигурно сега щеше да играе карти в кварталното кафене в Слатина с другите военни пенсионери, си мислеше Корнелия.

Вместо това бившият командващ на ВВС стана най-силният и всевластен човек в държавата, а тя си седи в къщи и брои шепата непокорни българи. Ех, мъка.

В интерес на истината, Корнелия съжали за избора си само няколко месеца след президентския вот през 2016 г. и направи всичко възможно да се скара с президента и вицепрезидента. Защо, никой не разбра? Включително и президента и вицепрезидента.

Докато оплакваше вътрешно нерадостната си съдба, изведнъж на екрана се появи Иво Христов, а отдолу върви надпис "вицепремиер“. Корнелия хлъцна от изненада и направо се шашна! Но това не е ли този, който тя собственоръчно вкара на избираемо място в листата за евроизборите през 2017 г. и му даде старт в политиката, въпреки съпротивата на голяма част от висшето ръководство на партията? Тя обаче се заинати и така Иво си изкара прекрасни 5 години в Брюксел и се върна от обетованата европейска столица със солиден политически опит и вероятно солидно набъбнала банкова сметка, ако е спестявал достатъчно от тлъстите брюкселски заплати, предвидени за европарламентаристите, грижещи се за светлото бъдеще на Европейския съюз... Вярно че и с него си развали отношенията, но, така или иначе, без нея той никога нямаше сега да бъде вицепремиер. Сърцето й пак почна да кърви.

Кадрите по телевизора се сменяха и внезапно се появи новият председател на огромната парламентарна група на Прогресивна България Петър Витанов. Боже, боже! Корнелия взе апаратчето да си измери кръвното. Ами, че и въпросният Петър тя собственоръчно вписа на избираемото 4 място в листата на БСП за изборите за европарламент през същата 2017-а! Тогава никой не го знаеше, нито бе чувал за него. Тя дори бе забравила кой й го предложи. Петьо бе толкова кротък, хрисим, възпитан, почти незабележим, дето се вика на мравката път прави. И сега – един от първите хора в държавата! Между другото голяма мистерия е как Корнелия успя да се скара и с това добро момче само след една година.

Всъщност от петимата евродепутати на БСП, които прати в Брюксел след само година и половина, тя си говореше единствено с петата, най- неизвестната Пенкова. Останалите - Елена Йончева, Сергей Станишев, Иво Христов и Петър Витанов ги беше отлюспила. И те нея. Оформи се една аксиома –

ако искаш да успееш в политиката, трябва да се скараш с Корнелия.

Тази желязна закономерност осъзнаха и най-близките й хора в партията, заместниците й Зафиров, Гуцанов, плюс старите номенклатурчици Манол Генов и Иван Иванов . Те не само се смразиха с нея, ами за по сигурно я изключиха от партията. И веднага бяха възнаградени с един вицепремиерски и три министерски поста в правителството доминирано от ГЕРБ. Корнелия прие по-леко това предателство и черна неблагодарност, защото бе очевидно, че е обречен и самоубийствен ход на безумни кариеристи и властолюбци. Тя дори изпита злорадство, защото й бе ясно как ще завърши тази авантюра и беше сигурна, че ще потопи и цялата партия. Както и стана. Тя и затова побърза да регистрира новата "Непокорна България“, за която вече стана дума.

Заседанието в Народното събрание вървеше по телевизията и тя видя, че един депутат непрекъснато се изказва и говори по-дълго и напоително, от скучния председател на парламентарната група. Очевидно се явяваше нещо като говорител. Когато го дадоха в близък план, тя ахна - видя, че това е пак неин кадър – Кутев! Човек вещ по всички въпроси на мирознанието, които коментираше със скорост от десет думи в секунда, изстрелвани от устата му като от картечница. Той покриваше изцяло симптомите на неудържим плеоназъм и класическа логорея. Преведен от гръцки плеоназмът означава използване на излишни думи за смисловата пълнота на изказването или речта. Логореята няма смисъл да я обяснявам.

Въпреки това, през 2017 г. Корнелия го вписа на избираемо място в червената листа, направи го депутат в парламента и дори зам-председател на парламентарната група, после го вкара и в ръководството на партията, където естествено стана говорител.

От 2017 г до 2022 год. само за 5 години Корнелия заедно с непрестанно говорещия Кутев свалиха в 6 последователни избора резултатът на БСП от 920 000 до 232 000 гласа. Това се видя на Кутев напълно достатъчно и той напусна и тясното, и широкото ръководство на БСП, и технично се прехвърли в лагера на президента Радев. И ето, и той сега блажи в елита на доминантната партия на Премиера-слънце.

А Корнелия ближе рани в къщи и проклина проклетата съдба.

Една необходима скоба. Колкото и да са прогресивни в управляващата пария, ако не предприемат съответното лечение на неудържимият оратор, нищо чудно да последват забележителния регрес на БСП от споменатия по-горе период.

Любопитното е, че по стъпките на стария Кутев уверено върви младият Василев. Този изгряващ оратор също трябва да се държи под око. Особено след впечатляващата му лекция, която изнесе пред втрещените парламентарни репортери за нуждата от нов иновативен подход в комуникацията между журналисти и парламентаристи, свеждащ се до изискването да му задават въпроси само тези репортери, които му харесват, и само за това, което му е интересно.

Докато Кутев обливаше с думи и мисли пленарната зала, а Слави инструктираше шокираните репортерки, Корнелия продължаваше унило да си седи в хола. Забравена и от нейните кадри, и от политиката, и от държавата. От държавата на Корнелия, й мина през ума. Ами ето, то излиза, че съм рекрутирала повечето висши управленски кадри на страната! Неблагодарници…Това малко я настърви и реши, че няма да се предава. Само ще смени името на партията си. От "Непокорна България“ в "Неблагодарна България“.

Защото резултатите от изборите показаха, че непокорни българи почти няма, но виж, неблагодарни българи, колкото щеш. Това още великият Иван Хаджийски го е забелязал в своите изследвания върху народопсихологията на българите. Тя се размечта, че новият й политически проект може да стане знаме на този огромен електорат, който не само пак да я вкара в парламента, но дори да й осигури пълно мнозинство.

Корнелия си легна и се унесе в спокоен сън. Нещо, което не й се бе случвало отдавна.

Паун Цонев