Така и така ми е тръгнало днес – да си кажа. Става дума за 9 май – ден, който за мен е преди всичко рожденият ден на майка ми. А за останалия свят – Ден на Европа, или (в зависимост от политическия ъгъл) ден на победата над фашизма.

Понеже майка ми живее на Бунарджика, не се изненадах особено на задръстването, когато отидох да я навестя миналия четвъртък. После зърнах в нета няколко снимчици с рехаво присъствие в подмолите на Альоша, с доста развени руски и няколко български знамена (зеленото на които, честно казано, приличаше по-скоро на избеляло синьо).

Едва тази сутрин научих, че освен пенсионерската агитка, на хълма е била допусната посланик Митрофанова, с все свитата си, включително "почетния консул" на Русия в България Георги Гергов. Ти остави, че са я допуснали до заветния хълм прословутите проевропейски и западноориентирани стопани на нашия град, ами са и осигурили достъп да додрапа – барабар с бронираното си мерцедесче – до самия връх на хълма – на територията на който, както всеки пловдивчанин прекрасно знае, достъпа на автомобили е абсолютно забранен.

И не само достъп, ами и полицейска охрана й осигурили.

Та – макар и с няколко дни закъснение – искам да река на г-н Костадин Димитров (ако все още не му го е съобщил някой), че това е грандиозен не само политически, но също така морален, а и юридически гаф – хеле пък за политическа сила, която се самопровъзгласява за проевропейска и евроатлантическа. (Макар да подозирам, че прекрасно знае – само дето не може да строши на две волята на олигарха Гергов.)

Че какво толкоз, ще рекат някои от вас.

Ще ви кажа какво. Имаше време – преди някакви си 14 години (виж репортажите от 2010-а) – когато на прочутия деветомайски парад на Червения площад, редом с руските войници, крачеха американски и украински войски. От две години насам руската армия тъпче чужда земя – бомбардира, гази, изнасилва, убива. И в същото време безмилостно смачква всякакъв протест и съпротива срещу тази чудовищна и несправедлива жестокост сред собствените си граждани.

Целият цивилизован свят (всъщност целият свят, минус Северна Корея, Куба, Никарагуа и Есватини) осъжда това нашествие и настоява за незабавното му прекратяване – докато Руската федерация продължава да го нарича "специална военна операция" и "денацификация" (като междувременно официално обяви България за "неприятелска държава").

Затова никак не е чудно, че за всеки нормален европеец всяко развято руско знаме в настоящия исторически момент е приблизително равносилно на развят хитлеристки флаг.

Лично за мен – а вярвам и за всеки човек с глава на раменете и елементарно чувство за справедливост – в този миг, на този ден, разрешаването на шествие с развети руски знамена, че и в присъствието на одиозната руска посланичка, при това в самото сърце на Пловдив е равносилно на

1) Предателство към всички евроатлантически ценности – свобода, демокрация, независимост, право на самоопределение;

2) Чиста проба колаборационизъм с открит враг на България, НАТО и свободния свят;

3) Несанкциониране на държавен тероризъм и държавен фашизъм от най-чист вид.

В заключение ще кажа едно-единствено нещо: не знам колко успешен кмет би излязъл от мен, но подобна антиевропейска и антибългарска мерзост не бих допуснал при никакви обстоятелства.

Ако ще и с тяло да трябваше да браня града, ценностите и убежденията си.

Манол Пейков във Фейсбук