Георги Кандев подал оставка като главен секретар на МВР. Шум по трасето. Кратък, както обикновено. Хамлетов сюжет, но не от перото на Шекспир, а от българската политико-театрална школа.

Кой всъщност е Георги Кандев и защо превърна в драма тръгването си от МВР? Опита монолога "Да бъда или да не бъда“, но се получи лоша имитация. Защото Хамлет все пак е персонаж на Шекспир, а Кандев - на политическата фабрика за ситуационни "продукти".

Все още, главният секретар на МВР Георги Кандев е такъв продукт. Самият той казва във Фейсбук: "Всеки фалш, всяко лицемерие, всяка изкуственост се усеща веднага. А на патрула на улицата, на униформения полицай на улицата не можеш да му излезеш и да му се правиш на нещо, което не си.“

Няколко месеца самият той обаче искаше да се хареса не само на всички в МВР, но и на целия народ. За целта използва мрежата, заемаше героични пози, гледаше строго (сам признава това) и изричаше патетични слова, които да сгреят сърцата на хората и да смръзнат кръвта на бандитите. Обаче, не надскочи нивото на хъшовете в "Изгубена Станка“. Публичното лицемерие на политици и хора, стоящи зад и до него, че той е новото име на революцията в системата, го заблуди. Решението му да напусне МВР шумно и демонстративно показва, че още живее в тази заблуда. Защото се взе насериозно.

Според редица служители, които го познават отдавна, Кандев не притежава нито професионалната подготовка, нито опита за длъжността "главен секретар“. Ще спестя характеристиките които съм чул по негов адрес. Не са ласкави, но не заради завист, а защото се възпроизвежда казаното от известен и доказан чрез резултатите криминалист: "Назначават ги като свои, а след това им възлагат задачи като за умни“.

Политическата фабрика произведе много такива през годините и превърна системата за сигурност в септична яма.

Всичко започва с изработването на визуална стратегия. После го изправяте пред огледалото избраният субект и започват репетиции на усмивки, движение на ръцете, строги погледи, мимики и пр. Следва по-трудната част: да се научи как и какво да говори и кога да мълчи. Точно тук възниква дежурният проблем: подборът не търси интелигентни хора, защото те обикновено отказват да участват в подобна схема. Простият, но амбициозен човек е най-подходящият материал. При него обаче има риск ролята да му хареса и в един момент да започне да се еманципира от работодателите. Заживява с новото си "АЗ“ и става трудно да бъде върнат в реалността. Такива екземпляри след срока на употреба, често изпадат в състояние на частично или пълно прекъсване в нормалната интегралност, губят своята идентичност и възприятията за света около тях.

Прилича на познатата процедура "под прикритие“ от криминалните филми и книги. Там служителите са специално обучени, а след края на задачата преминават задължително през психолози и психиатри.

В политическа среда използваните хора са оставени сами да се оправят, когато експериментът приключи. В най-добрия случай им се намира някаква работа, но след гаранции за мълчание.

Партии и политически кръгове използват подходящи лица за създаване на определен образ за определено време, за да се постигнат конкретни цели. Обикновено подходът се практикува в предизборни кампании или за да заеме даден човек определен пост и да свърши една работа. Ако всичко върви по план мисията може да продължи година-две или цял мандат. В служебните правителства и по-малко. Пълен мандат е рядкост. Почти винаги общественото око обаче улавя фалшивите настройки. Оттам насетне "актьорът“ става обект на грубовати коментари и вицове. Той не го съзнава, защото съществува в изолирана среда. И продължава да се харесва пред огледалото.

Такава е ролята и съдбата на политическите "продукти“ - искат да са Хамлет, но си остават арлекини.

По този способ е бил създаден "коравият“, "честният“, "справедливият“ главен секретар на МВР Георги Кандев от Гоце Делчев. Въпреки старанията на екипа да постигне естественост, се е получила отново синтетика. България много хора го познават от живота и делата му преди да мине през политическия кастинг. Висок, с грубовато мъжко лице, недодялани жестове – типичен мачо по провинциалните стандарти. Приликата с ранния Борисов е търсена нарочно, но Борисов има вродена артистичност и индивидуалност, съчетани с характерните черти на балканския тарикат. Липсата на чар у Кандев трябваше да бъде компенсирана с патетични патриотични постове и емоционални реплики пред камери и микрофони. Ефектът се оказа краткотраен.

Човекът се постара, трябва да признаем. МВР ще го преживее, както много други преди него. Да му мислим ние, дето плащаме масрафа, но не получаваме желаните сигурност и спокойствие. Говори се, че Кандев ще бъде телепортиран в политиката. Ще бъде нехуманно спрямо него, но и спрямо избирателите.

Въобще Хамлет по български напомня за Стратиевото прозрение: Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата.

Освен това човек трябва да има самооценка за собствените възможности.

Огнян Стефанов