В свой пост от края на миналата седмица бившият зам.- кмет Владимир Темелков обвини кмета Костадин Димитров в слабо и некомпетентно управление и даде примери със заканата да дава още.

Какво толкова се е случило, та последваха декларации, отворени писма до Бойко Борисов и гневни постове от партийни маргинали? Не са съгласни ли?

Това не е партийна интрига. Има последователно действие, което се развива във времето. Темелков подаде оставка преди 10 месеца. Партийният му другар Костадин Димитров му е отнел 15 проекта, с които се е занимавал Темелков. И двамата трябва да отговорят защо това се е случило. И защо тогава Темелков трябва да бъде пришит към провалите на местната власт.

Всички са наясно с безспорния факт -  слаба, безпомощна, некомпетентна власт. Къде е драмата?

Да им кажа на "възмутените“ и "отвратените“, че първо -  нямат грам достойнство, и второ – не изпитват никакъв срам от собствените си партийни интриги. Защото те можеха да имат кмет през 2023 година, но саботираха собствения си кандидат – Ивайло Старибратов. Групата около Манол Пейков и Чило Попов направи всичко възможно това да не се случи. Манол през цялата кампания повтаряше, че той бил по-достоен. Въпреки това Старибратов записа впечатляващ резултат. И тези партийни интриганти сега говорят за партийна вярност и морал. Отвратително е.

Темелков наговори тези неща защото знае това, което всички знаят – Костадин Димитров иска да е важен, но не може да бъде важен. Човек на този пост трябва да е наясно с капацитета си. Димитров очевидно не е и затова изпада в бутафорни ситуации.

Толкова ли е важно дали Борисов е знаел, че Темелков ще напада Димитров? Разбира се, че наясно с отношенията на двамата. Но Темелков няма вид на човек, който иска разрешение да каже каквото и да било.

Тази интрига този път нямало да сработи, твърдят анализаторите на поста на Темелков. Те имат предвид номерата на Борисов – да настройва един срещу свои хора, времето било друго, минало времето на вързаните магарета и т.н.

Добре, така  да е. И какъв е изходът от тази ситуация? Да опитаме да пуснем в центрофугата всичко изречено и написано през тези дни – какво ще излезе от другия край? Ще видим ли Пловдив в ръцете на червените прогресисти, в ръцете на синовете и внуците на комунистическата номенклатура, или ще бъде управляван от образовани, вдъхновени и визионерски настроени хора. Това е важният въпрос за града, а не колко са възмутени и погнусени някакви партийни маргинали.

Случи се нещо толкова просто -  камък в блатото и оттам изкряка цяло ято партийни жаби. И те защитават единствено собственото си място на партийния клон. Защото знаят, че ако клонът се счупи, политическата им биография приключва още същия ден.

В крайна сметка всичко се свежда до най-важното изречение в този спор: "Пловдив се управлява слабо, безпомощно и некомпетентно".

За какво друго спорим?