Така му викат напоследък – Румене това, Румене онова, Румене, излез на избори. А започна като генерал. После поиска да бъде всичко -  премиер, трибун, революционер, но най-малко президент.Акълът му стигна само да свие ръката в юмрук и да уплаши гаргите. И допуснахме този тип да се бърка в живота ни.

Защо стана просто Румен? Нито една добра дума за страната си не каза през двата мандата. Всеки негов ден е упражнение по озлобление - държавата му е "блато“, народът му е "жертва“, а властта – "враг“. Ако го слушаш, единственото добро е самият той.

Обединителят по Конституция се оказа шампион по разединение, хвърляч на камъни.

Вместо държавник, Радев избра да е уличен агитатор. С юмрук пред тълпа, с мълчание пред Кремъл, със злоба срещу всеки различен. Илюзията му, че е "национален трибун“, се пука при всяко негова поява. Народното събрание се изпразва, щом влезе, а "гаргите“, които го аплодират отвън, са най-шумните маргинали в политиката.

Да твърдиш, че си единственият легитимен властник е политически кретенизъм. Да се правиш на премиер, докато Конституцията те държи президент, е фатмашко безсилие.

Президент на блатото, човек, който превърна институцията в трибуна за собствения си комплекс и в мегафон за чужди интереси.

И ако първият му мандат беше грешка, вторият вече е обида. Спомняте ли си как си го поиска  - на 1 февруари, в деня на почит към жертвите на комунистическия терор. През труповете на хиляди избити българи, без да обели и дума за тях. Направи го подло, страхливо и на раменете на БСП. Не попита дали може да се качи там и има ли право да говори от името на партията. Дори бившият президент Георги Първанов се изуми от това политическо нахалство и го определи като недостойно.

Той отдавна не е президент на българите и това е очевидно. Стиснатият юмрук пред разгневена тълпа не е заявка за лидерство, а страх от онези, които го назначиха за президент. Страхът, че не може да изпълни ангажиментите, поети пред Кремъл, направи от Радев страхлив екстремист. Така ще го запомним. Най-значимото събитие в двата му мандата е опитът за преврат срещу легитимна власт. Напъна се и роди мишка.

Така идва краят на Радев – революционно настроен и празен политически.

Президент Радев не съществува. Остава само партиецът Румен - събирателен образ от политическият  нужник.

Лекетата винаги лъщят, дори и скрити от генералски мундир. За подобно поведение в казармата те пращат да чистиш тоалетните.