За първи път 32 кандидат-президентски двойки се устремяват към историческите кабинети на "Дондуков" 2. Разнообразието е огромно - настоящ президент, бивш премиер, бивш главен секретар на МВР, чалга певица, герой от Биг Брадър, Волен Сидеров, Йоло Денев, Боян Расате...

До 22 септември, когато изтича крайният срок за регистрация в ЦИК, ще стане ясно колко от тях действително ще подадат документи и колко ще бъдат допуснати до изборите. Ттова е най-големият брой желаещи за президентския пост от началото на прекия избор на държавен глава в България. 

За сравнение, на първите демократични избори за президент през януари 1992 г. участват само две двойки - Желю Желев и Блага Димитрова, подкрепени от СДС, и

Велко Вълканов и Румен Воденичаров, издигнати от БСП. На балотажа тогава гласуват около 5,2 млн. души.

Днес, 34 години по-късно, кандидатите са 15 пъти повече, а избирателната активност, която се очаква, ще е в пъти по-малка.

До 12.00 часа днес 21 президентски двойки са подали официално документите си за участие в изборите. Сред тях са и основните претенденти: Илияна Йотова -Кирил Вълчев и Андрей Гюров - Георги Кандев.

В последните часове на днешния ден се очаква да се регистрират в ЦИК и кандидатите на другите две партии в парламента, които ще участват - ДПС и "Възраждане". Партията на Костадин Костадинов е избирала между пет имена за президентската си кандидатура, като решението вече е взето, а планът е да бъде публично обявено на знаковата дата 22 септември във Велико Търново.

На последните избори лидерът Костадинов в двойка с депутатката Елена Гунчева (която по-късно ги напусна) се нареди четвърти със 104 832 гласа - 3,92%.

ДПС, оглавявано от Делян Пеевски, се е регистрирало за участие, както традиционно прави на избори. В миналото гласовете на партията често са имали значение при балотажа на президентския вот. Единственият случай, когато ДПС регистрира собствен кандидат, е през 2021 г., когато Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова получават 309 681 гласа, или 11,57%, и се класират трети на първия тур.

Но въпреки че формации като ДПС и “Възраждане" следват политическата традиция да се регистрират, инициативните комитети явно вече са новите “партии" на президентския вот. 

Подадени са документи от 27 такива комитета, а 24 са получили регистрация. За сравнение, през 2021 г. в изборите участват 12 партии, пет коалиции и 12 инициативни комитета.

И още един феномен на тазгодишния вот за президент - за първи път от създаването си ГЕРБ не се регистрира за участие в президентските избори. От декември 2006 г. партията е участвала 23 пъти в парламентарни, президентски, местни и европейски избори, като е печелила 17 от тях и е губила шест.

ГЕРБ два пъти е издигала партиен кандидат за президент. Росен Плевнелиев печели през 2011 г., а Цецка Цачева губи през 2016 г. През 2021 г. партията подкрепя издигнатия от инициативен комитет проф. Анастас Герджиков, който достига до балотаж, но губи от Румен Радев.

Проф. Анастас Герджиков, подкрепен от ГЕРБ през 2021 г., сега е част от инициативния комитет на Андрей Гюров. В същото време в комитета на Илияна Йотова са включени бившият министър на културата Вежди Рашидов и евродепутатът Емил Радев, свързвани с ГЕРБ. Според текста те участват в лично качество, а не като представители на партията. В комитета е и Филиз Хюсменова, но присъствието ѝ също не се представя като официален знак за подкрепа от ДПС.

Преди официалния си старт на 25 септември обаче, кампанията вече е в ход. 

Сред първите бе бившият служебен земеделски министър и бивш депутат от "Промяната“ Иван Христанов. Още преди официалния старт на регистрацията по столичните булеварди се появяват негови билбордове със слогана "Президентът на народа“. Христанов организира и срещи с граждани зад парламента, които се излъчват онлайн и на които представя приоритетите си и отговаря на въпроси.

През юли 2023 г. той учредява партия "Единение“, но за президентските избори се явява чрез инициативен комитет. В него участва Денис Ризов от "Ахат“, а кандидат за вицепрезидент е демографът от БАН доц. Стоянка Черкезова.

Сред по-опитните участници пък са Александър Томов и Волен Сидеров.

Томов се кандидатира за четвърти път, този път със Сергей Инджов. При по-ранните си участия резултатите му постепенно спадат – от над 135 хиляди гласа преди около три десетилетия до 7235 гласа през 2021 г.

Волен Сидеров се кандидатира със Славчо Велков, бивш депутат от БСП. Инициативният им комитет е оглавен от съпругата на Сидеров – Деница. Велков заявява, че двамата не се определят като крайни националисти, а като български патриоти. След депутатския си мандат той е назначен за кметски наместник от ГЕРБ в село Славовица.

Физикът Лъчезар Аврамов, който преди пет години е кандидат за вицепрезидент на Александър Томов, сега е издигнат от инициативен комитет в двойка с бизнесмена Ивайло Дражев.

Любопитен факт е, че настоящият президент Илияна Йотова вече се е изправяла на президентски избори срещу част от сегашните кандидати – два пъти срещу Александър Томов и веднъж срещу Цвета Кирилова и Лъчезар Аврамов през 2021 г. Тогава Цвета Кирилова участва в двойка с Георги Тутанов и получава 7706 гласа, или 0,29%, което ги поставя на 15-о място. Бившата телевизионна репортерка и създателка на сдружение "Азбукари“ през април е кандидат за депутат от листата на "Синя България“. Сега тя е кандидат за вицепрезидент на Николай Ненчев, като двамата са издигнати от БЗНС.

В изборите участва и лидерът на МЕЧ Радостин Василев. Негов кандидат за вицепрезидент е Красимир Манов, с когото двамата са били депутати в 51- вото Народно събрание. Двойката е издигната от партията. Преди да създаде МЕЧ, Василев е спортен министър от ИТН в кабинета "Петков“, след което се присъединява към "Промяната“ и впоследствие се разделя и с двете формации след скандали.

Комитет "Народна сила“ издига доц. Георги Димов от Института за балканистика при БАН за президент, а ген. Димитър Шивиков е кандидатът му за вицепрезидент.

Сред колоритните участниците е и поп-фолк певицата Ваня, или Иванка Великова. Неин кандидат за вицепрезидент е скандалният участник от "Биг брадър“ Панайот Кючуков. Великова заявява, че кандидатурата им е реална и че целта им е да се борят с бедността и да променят България към по-добро.

Припомняме, че представители на поп-фолка и телевизионните риалити формати са участвали и преди в президентски избори. През 2021 г. певицата Луна се класира шеста с 21 733 гласа, или 0,81%.

Любопитните кандидатури продължават с Венцислав Ангелов – Чикагото, съден за наркотници. Той е издигнат от партията "Народна партия истината и само истината“ заедно с Атанас Стефанов за вицепрезидент. От партията твърдят, че Стефанов е иподякон, но Българската православна църква и Софийската света митрополия отричат това.

Най-възрастният кандидат за вицепрезидент пък е 82-годишният Ленин Станоев, издигнат заедно с Методи Бъчваров от БНО. Станоев е известен и с акцията си през предходната година, когато навръх 6-ти май се качва на скелето около разрушения Паметник на Съветската армия и развява червено знаме със сърп и чук.

От Гоце Делчев се включва и журналистът Борис Анзов. През 2021 г. той е задържан за кратко от полицията в Москва, след като се появява пред руското външно министерство на кон и предлага брак на говорителката Мария Захарова.

Нов опит за участие в президентските избори прави и ултранационалистът Боян Расате. Той придобива широка известност след случая с нападението над офис на ЛГБТ организация в София през 2021 г. Тогава е задържан и пуснат под гаранция, а през март тази година е окончателно оправдан. За негов вице се гласи вечният протестиращ Йоло Денев - обществен активист, писател и политическа фигура, той е известен като един от най-популярните протестиращи в съвременната история на България. Основател е на движението "Тангра и Велика България“ и председател на Българската демократическа партия. 

От 25 септември участниците във вота ще имат право на безплатно ефирно време в държавните медии. Освен това им се полагат медийни пакети в размер на 20 451,68 евро с ДДС за представяне на програмите и възгледите им.