Кметът Костадин Димитров си призна днес, че уволнението на зам.- кмета по транспорта Ерол Садъков е наредено от  Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ вече го каза от Валенсия и това не е новина

Уволнението не дойде след публичен скандал, ако не броим ехото на контрабанден канал за цигари. Кметът Костадин Димитров не се поколеба да го обясни – с онази откровена подчиненост, която някъде по света минава за неловка, а у нас се води "партийна дисциплина“. Как пък не сети самият той да предложи уволнението на Садъков - по същите причини, по които го маха Борисов.

"Ние сме лидерска партия... При разговор с г-н Борисов взехме решение за тази промяна.“ В превод това означава: "Аз съм кмет, ама нека не си помислите, че решавам нещо. Аз съм тук, за да изпълнявам. А за да не остане капка съмнение, ще го кажа два пъти.“

И така, един човек – някъде между Банкя и парламента – решава кой да отговаря за транспорта в Пловдив. И само след един "разговор“. От онези разговори, при които едната страна говори, а другата кимва с разбиране.

А кметът? Той не е ядосан. Напротив – доволен е. Обещава "перфектна комуникация“, "набелязани цели“ и "решения“, които ще дойдат в точния момент. Само че този момент явно е свързан с нова обществена поръчка, план за движение и някакъв мистериозен "тикси" – вероятно магически артефакт, който ще реши всички проблеми с автобусите. Преди седмица, съобщава още градоначалникът, имало среща с министъра на транспорта и решението е намерено. Вероятно в папка, между два графика и едно кимване.

Сега, когато групата на "Браво, Пловдив“ излезе в опозиция, кметът ще разчита на всички. Всички, които са съгласни. Всички, които не пречат. Всички, които разбират, че развитието на града минава през София, през Борисов, и евентуално – през Общинския съвет, ако остане време. "Нямаме коалиционно споразумение“, казва той. Но имаме телефонен указател. И в него най-важният номер не е на Пловдив. А на някой, който решава с едно "махай го, сложи друг“.

Така че нека е ясно – тук няма интрига. Има структура. Кметът е изпълнителен директор. Той, всъщност, прилича на домакин, който е забравил да сложи покривка, но е поканил всички на вечеря, а менюто вече е поръчано от друг.

Истината е проста и доста тъжна - Пловдив дори не е на автопилот, има дистанционно. И то не е тук. Управлението прилича на местно, но се усеща като централизирано. Кметът се усмихва, но сякаш всеки отговор започва с "ще питам горе. И макар че обстановката била "динамична", както уверява кметът, едно си остава стабилно – ако нещо трябва да се реши в Пловдив, първо се пита, който трябва.

Това е град с амбиция, но без глас. И един кмет, който не ръководи, а докладва.