От известно време работя върху коледното послание на кмета на Пловдив  Костадин Димитров, но срещам сериозни затруднения. Трудно е в няколко изречения да събереш огромните успехи през годината и така да ги представиш, че пловдивчани да не започнат да псуват. Това, разбира се, са успехи според общинската пропаганда и оттам идва трудността – да ги смелиш, без да се изнервяш.

Затова смятам, че наградата "Сграда на годината“ за 50-метровия плувен басейн трябва да сложи точка на спора – каквото било, било. А и чухме, че басейнът го има заради усилията на трима кметове. Звучи съвсем коледно и да не си разваляме настроението.

Предлагам на общинската пропаганда кратък вариант на слово, каквото е било винаги, без изброяване на огромните успехи. И да избягат от традиционните коледни клишета, като не приписват от миналогодишното.   

Ето един прост коледен вариант:

Как сте, пловдивчани?

Знам, че се заглеждате по коледната украса. Харесва ви, нали? Според много от вас тя е изумителна. Според малко от вас, тя е безпардонен кич. Има предложение коледното градче да е в панаирното градче – място бол. После да се превърне във великденско градче. Харесва ми идеята, но кой знае на какъв кеф е чичо Гошо.

Иначе слушам коледните камбани и те заглушават всички камбани, които думкаха в главата ми през годината. И винаги изниква въпросът: За кого бие камбаната?

Аз съм наясно, но вие дали сте наясно?

Напоследък ми искат оставката, но по-интересно е, че искат оставката и на заместника ми Иван Стоянов - не се справял със задачите си. Че кой се справя в това смутно време?

Коледа е! Да бъдем добри и търпеливи. Да стискаме зъби – още две години му е майката да избутаме. После с гордост мога да кажа: "Аз бях, но едва ли ще бъда!“