"Готови сме да унищожим Южна Корея" - предупреждението идва от Ким Чен Ун, върховния лидер на Северна Корея, който започва 2024 г. с военна перспектива.

Ким е наредил на военните си да бъдат готови да унищожат напълно Южна Корея и Съединените щати, ако започне военна конфронтация.

Току-що започналата година не вещае нищо добро за Корейския полуостров, особено за отношенията между Пхенян и Сеул, които се влошиха през последните години. Острата реторика на Ким идва в края на традиционната среща на върха на Работническата партия.

Най-значимият политически пасаж от речта на върховния лидер е този, в който той определя търсенето на повторно обединение като "грешка" - той визира периода между 2018 и 2019 г., когато е приел възобновяването на диалога с администрацията на тогавашния президент, демократа Мун Дже Ин.

"Мисля, че е грешка, която не бива повече да допускаме, считайки хората, които смятаме за наши най-големи врагове, за някой, с когото трябва да търсим обединение и помирение", каза Ким.

След това Пхенян потвърди възобновяването на всички военни операции в близост до границата, спрени след военното споразумение от 2018 г., което беше отменено от Сеул, след неотдавнашното изстрелване на първия шпионски сателит на КНДР.

Според пропагандата на Пхенян, първият сателит вече е в състояние да събира изображения и информация от важната американска военна база в Гуам, в Тихия океан. За това обаче няма никакви потвърджения от южнокорейското и американското разузнаване, нито от друг достоверен източник.

 Това, което най-много тревожи Южна Корея, е прякото участие на Русия. Според тайните служби на Сеул, септемврийската среща на върха между Ким и Владимир Путин в руския Далечен изток, е довела до решаващ пробив в плана на Пхенян за сателит.

Според съобщенията, Северна Корея е предала на Русия проекта и данните от две предишни неуспешни изстрелвания. Москва трябвало да ги анализира и да даде необходимите предложения за изстрелването - в замяна на военна помощ за войната в Украйна.

Напрежението между двете корейски държави достига най-високото си ниво от десетилетия насам. Влошаване, което започна през пролетта на 2020 г., когато Ким взриви междукорейския комуникационен център в Кесон, на няколко километра от демилитаризираната зона.

През 2022 г. изстрелванията на балистични ракети от Пхенян се увеличиха драстично, особено след като президентските избори в Южна Корея доведоха на власт консерватора Юн Сук Йол, който има много по-непримирима позиция спрямо севернокорейския режим от предшественика си.

Войната в Украйна допълнително влоши ситуацията. Опасенията от нарастващото сближаване на Ким с Русия накараха Южна Корея да засили военния си съюз със САЩ. Освен това, Юн се отказа от исканията си за компенсации от Япония за злоупотреби по време на колониалното управление, като предпочете исторически съюз с Токио след дълга търговска и дипломатическа война.

Срещата на върха в Кемп Дейвид през август миналата година с участието на японския министър-председател Фумио Кишида и американския президент Джо Байдън запечата нова ера на тристранния съюз.

Пхенян обяви действията на трите страни за заплаха за националната си сигурност, както и всички съвместни учения, разработени през последните месеци на двустранно и тристранно равнище.

Китай, който традиционно често играе ролята на посредник или на "контрольор" над Северна Корея, има възможност да окаже по-голямо влияние върху Ким.

Си Дзинпин обаче смята, че нарастващото присъствие на САЩ във водите източно от Пекин е "заплаха", и за да посредничи с Пхенян, той призова Токио и Сеул да не бъдат "напътствани" от Вашингтон.

В този сложен сценарий има три обстоятелства, които биха могли да характеризират 2024 г. на Корейския полуостров.

Първо - парламентарните избори в Южна Корея през април, които биха могли допълнително да затруднят Юн.

Второ - затрудненията на Кишида в Япония, след като скандал, свързан с финансирането на партията, го принуди да извърши мащабна реорганизация на правителството.

Трето - вероятното посещение на Путин в Пхенян, което би запечатало сближаването между Русия и Северна Корея.