Руският посланик Елеонора Митрофанова се чувства като у дома в Пловдив. Особено, ако от дясната й страна я крепи консулът Георги Гергов. Сутринта в София госпожата беше освиркана пред МОЧА, но в Пловдив беше тихо и спокойно. Тук протестите срещу паметника на окупаторите са повече на маса или с декларации,с които авторите им само плашат гаргите. Заслужаваме си Альоша, както би се изразил руският журналист Александър Невзоров, който се чуди как още не сме го натоварили на един камион и кой откъде е. Но и Митрофанова знае, че не можем, не ни стиска.

Затова и тя реши да бъде кротка като агънце в отговор на любезното посрещане. Направи и голямо признание – руснаците получили писмеността си от българите, а Путин твърдеше, че дошла от македонците. Митрофанова нарече българската земя благословена, а държавата ни – непрестъпна държава на духа.

Руски депутат препоръча на руското посолство у нас да вземе под своя закрила Альоша, за да не го оскверняваме. Депутатът вероятно е имал предвид българските "фашисти“. Митрофанова обаче отговори, че паметникът е строен от българи и е на българите. Любезността на госпожата нямаше край. Но тя всъщност ни каза да си го чукаме в главите, след като сме го построили. А нали сме и неприятелска за Русия държава, остава да се грижат и за паметниците ни.

В същото време руският посланик в Полша едва не изяде боя и се размина само със заливане с червена боя. Приличаше на руски генерал, оплискан от украинска кръв.

В Пловдив обаче сме достатъчно любезни, за да появим и с плакати, че Путин е президент миротворец.

Е, каквото можахме, дадохме и днес. Пловдивчани доволни и Митрофанова доволна. И Гергов доволен. Няма бити, няма заливане с червена, синя или жълта боя. А и Альоша не можем да мръднем – трябвало много взрив, направо бил непоклатим. Така го строили българските строители, че да си го чукаме вечно в главата.