Голямо вайкане се задава, че Нургюл Салимова може да приема оферта я от Азербайджан, я от Турция и да развива шахматния си талант от името на друга държава. И какво от това? Досега като беше "наша“ какво се е случило? Нейно право е да се разпорежда с живота си и да избере най-доброто за себе си.

Ако била състезателка на Турция, щял да я посрещне Ердоган, самолет да й прати, палат на брега на Босфора да й купи, че и лимузина.

Не точно така, но горе-долу така се отнасяхме към легендарния Наим Сюлейманоглу, на когото турците тези дни вдигнаха поредния паметник в Истанбул.  По стечение на обстоятелствата поднавах него и семейството му – като спортен редактор на кърджалийския вестник "Нов живот“. Слизал съм при баща му в рудник "Звездец“ край Момчилград. Ако има световен рекорд по стоицизъм, този човек  го е подобрил. Не обели и дума, пушеше цигара от цигара, а синът му беше олимпийски и световен шампион. Но вече не се казваше Наим, а Наум Шаламанов.

За последно видях Наим няколко дни преди да замине за световното първенство в Австралия, където обяви бягството си.Имаше среща с ученици, закара ме до редакцията и обеща да се видим след очаквания пореден успех. След това имах проблеми със службите, които настойчиво се опитваха да разберат казал ли ми е Наим нещо интересно в тази последна за него вечер в Кърджали.

Не, нищо не ми е казал. Само знам, че адски го болеше и не разбираше защо се казва Наум, а не Наим, макар и отрупан с почести.

Сега какво искаме от Нургюл, ако избере друга държава за развитието си. Да, тя ще си остане Нургюл. Тя и Наим живеят в различно време. Но ако внимателно слушате хората от село Крепча, които се гордеят със своето момиче, ще усетите и болката им. Защото пак става дума за държавата ни.