Отива си служебното правителство, което имаше усещането за себе си се държеше така, все едно има поне четиригодишен мандат.

Отива си правителството, което за да "запази" вота за сътворителите, поддръжниците и защитниците на убийствата в Петрохан, избра да мълчи по този въпрос в продължение на дълги два месеца. И изведнаж, сякаш по чудо, като минаха изборите, реши да каже истината, а именно че става дума за убийства и самоубйства, секта, нечисти отношения между мъж и деца. Това мълчание не е просто "затаяване на истината", то беше недостойна политическа лъжа, целяща да се отблагодарим на "нашите".

Отива си правителството, което раздаде по 20 евро помощ на тези които имат коли, щото тези които нямат коли - кучета ги яли.

Отива си правителството, където вътрешен министър беше човекът, возил се на яхта с единствената в историята на Европа свалена за злоупотреби прокурорка /дарена от същия с охрана/, правителството което твърди че спря вота към Борисов и Пеевски /купен, корпоративен или какъвто там е този от ромките квартали, но остави този вот да се воти безпрепятствено към друга политическа, а може би други политически сили. Толкоз за честността на изборите, дето започнаха с гаф и завършиха със самохвалство. Естествено никой не направи анализ на вота в тези територии, че що да го прави?

Отива си правителството, за което тик-ток беше главна, често единствена цел на съществуването, което създаде незабравимите форми на интервюта с по двама души /явно един не стига за да се наслади зрителя/ и което успя последните дни от своето съществуване да се разходи до Съединените щати, очевидно по неотложни ангажименти, за които после ще разказва на яхтата, ограден от приятели и приятелки, бившият министър.

Отива си правителството, на което правосъден министър беше човекът, известен като юридически експерт на Антикорупционния фонд /какво хубаво квазидържавно име/ и който не бил бил подписал писмото, което същия фонд прати до службите в България в защита на сектата, спомената по-горе.

И накрая, отива си правителството, което успя да каже за себе си толкова добри думи за два месеца, колкото не изричаме и за мъртъвците. При това само си ги формулира, само си ги изказа и само си ги разпространи. Не, не е самохвалство, а е пълна липса на разбиране за това как функционира общественото мнение.

Но… за мъртвите или хубаво, или нищо…. Така че нищо.

Диана Дамянова