Днес се навършват пет години от смъртта на Георги Коритаров - журналист с невероятно интуиция и ерудиция

Митко Новков го нарича "човек-събитие“ и казва в своя текст In Memoriam:“ Той беше един от най-начетените, любопитни и умни хора, които познавам; изряден журналист, нетрадиционен и заедно с това перфектен)". А политическият коментатор Мартин Табаков пише: “Разговор с него бе все едно да слушаш аудио книга: в ухото ти се разлистваха страници“. И казва още:“ Коритаров бе абсолютна антиномия на иначе стандартния за съвремието ни събеседник, скован от интелектуална дископатия“.

В забързания свят на войни, демонични лидери, повратности и обезценяване на вековни ценности, коментарите и анализите на Коритаров осезаемо липсват. Faktor.bg препубликува едно от последните интервюта, дадени за медията от журналисти. То звучи поразително актуално и днес, а прогнозите му се сбъдват: Радев катапултира без парашут, на БСП тепърва ѝ престои да губи, Борисов не може да избяга от политиката, а партия на Слави ще бъде вредна за България.

- Г-н Коритаров, кои бяха най-фрапантните грешки, които българските политици допуснаха през 2020 г.? 

- Ако тръгнем да конкретизираме грешките, може би няма да ни стигне нито времето, нито пространството, за да ги опишем и обясним. Те бяха толкова много – и от страна на управляващите, и на опозицията, че ще се затрудним да си припомним за всички. Дори бихме изпитали затруднение да ги степенуваме. Може би трябва да пристъпим към този въпрос по малко по-различен начин, за да успеем най-малкото да типологизираме рамката и формулата, която на практика описва в обобщен вид характера на тези грешки. През 2020 г. българската политика се превърна в недвусмислен заложник на много по-мощните примитивни и популистки настроения в обществото. Липсваше възможността с експертен и задълбочен анализ да бъдат обяснявани политики. Всички проблемни ситуации, пред които България беше изправена през 2020 г., намираха развръзка по един и същи начин. Политическите намерения за реформи, за промяна или за модерен, европейски подход, бяха разбивани на пух и прах от инерцията на примитивното, популистко и стихийно съпротивление на огромната и безлична маса от населението. Така се случи и с не състоялата се дискусия за проекта за нова конституция – една идея, която можеше и беше длъжна да бъде осигурена с качествени и просветени говорители. Те трябваше да популяризират смисъла от нов обществен договор и основен закон. Управляващите не направиха това, с което позволиха тази, иначе много сериозна идея, да бъде обезсмислена и в крайна сметка захвърлена на бунището на историята. По същия начин не беше разгърната и защитена експертно стратегическата идея на България, която възниква в годината на председателството ни в Европейския съюз. Изведеният през 2018 г. приоритет да бъде стимулирано и популяризирано разширяването на ЕС към Западните Балкани беше изцяло компрометирано и заличено като български външнополитически капитал от наложена от България блокада над евроинтеграционния процес на Република Северна Македония. При това говорим за проблем, който трябваше да отчете в еднаква максимална степен и обоснованост две страни на уравнението – както българския национален интерес, който обхваща и разбирането ни за история, така и модерния, стратегически и евроинтеграционен интерес. Той обхваща българския хоризонт и разбиране за регионална, а от там и за европейска стратегическа сигурност. Такъв дебат не беше проведен. 

- Кой беше най-големият гаф на Румен Радев – това, че на Трети март каза, че коронавирусът не е страшен, че отиде в Естония след среща със заразен генерал или пък че поведе протести с в вдигнат юмрук, които набързо изостави? 

- Аз не бих анализирал и коментирал Румен Радев в сериозен политически контекст. Мога да кажа нещо, за което всички чистофайници на политическия анализ ще ми се разсърдят, като заявят, че се държа по-популистки и от най-големите популисти. Публиката, която обича такива четива, много ще се зарадва на това определение и искам да я зарадвам. Румен Радев като президент има политическото мислене и дълбочината на анализа на човек, който в битността си на военен летец сякаш е катапултирал без парашут. Това е нанесло тежки поражения върху способността му да прави сериозна политика и анализи. 

- Неговото обкръжение обаче говори за втори мандат и победа на президентските изборите през 2021 г. Това възможно ли извън теоретичните постановки? 

- Става дума за различни неща. Не е невъзможно при този манталитет на българския народ Румен Радев да има втори мандат, както и да състави план, с който да създаде политически проект след време. Това обаче няма нищо общо с неговите качества и способности. Според това, което виждаме като негово поведение, Румен Радев е един все още дълбоко неопитен в политиката човек. 

- Накъде плава червеният параход на "столетницата“, след прекия избор на Корнелия Нинова за председател? 

- Изборът на Корнелия Нинова за председател на БСП не беше грешка, а предопределен. Манталитетът на "столетницата“, особеностите на нейния устав и формата, по която беше предложен да се направи подобен пряк избор, предварително сочеха, че актуалният лидер на партията ще бъде преизбран при условията на Корнелия Нинова и на нейния щаб. Там не можем да говорим с понятието "грешка“, а за "безизходица“ на две равнища – идейна и персонална. Който и да беше станал председател на БСП, щеше да я води от провал към провал. Тя е обречена не заради името на своя председател, а заради липсата на автентичност, спрямо заявката да бъде лява партия и заради дефицит на модерност. На БСП тепърва ѝ предстои да губи, докато не получи логичната развръзка, която имаха сродни леви формации във вишеградската зона. Най-пресен пример за това, каква съдба очаква "столетницата“, е Общогръцкото социалистическо движение ПАСОК. Всички видяхме как то на практика изчезна. 

- Бойко Борисов беше заявил, че се отказва от активната политика. Прибърза ли премиерът с обявяването на решението си? 

- Бойко Борисов ще участва на изборите и това е неизбежно. Когато Мохамед не отишъл при планината, планината е отишла при Мохамед. Аз ще перифразирам – Борисов може да се е отказал от политиката, но ако тя не се е от казала от премиера, ще се върне при него и ще си го прибере обратно. 

- Какви избори ни очакват, всички социолози дават различни конфигурации в парламента след вота? 

- За мен няма никакво значение колко партии ще влязат в следващия парламент. В сегашния вид на Народното събрание имаме необразованост, популизъм, тесни и къси хоризонти за правене на политики. Ако всичко това се повтори през 2021 г., резултатите ще бъдат катастрофални. На хоризонта не се задава партия, която мисли малко по-сложно от останалите, освен ДПС. Неговият почетен председател Ахмед Доган основателно каза на депутатите си да не показват колко по-умни са от останалите, за да не ги намразят. Сриването на България като менталност, политически отношения и способност да се поддържа държавнически авторитет най-вероятно ще продължи. 

- Защо се провалиха протестите, виждате ли в т.нар. "отровно трио“ алтернатива, която да обере негативния вот на предстоящите избори? 

- Става въпрос за трима души, които намериха времето и аргументите да стъпят върху шанса да получат няколко степени по-значима публичност и разпознаваемост. Те не са изразители на каквато и да е алтернативна стратегия, под каквато и форма да участват в тези процеси. На мен ми се струва, че това ще бъде нещо, което ще е на "принципа на пулсиране“. Протести и предпоставки за тях винаги е имало под един или друг претекст или повод. Когато се затопли времето, те ще се засилват, а през зимата, когато коронавирусът се развилнее, ще затихват. Това ще бъде един атрибут на съвременното демократично време, но без шансове да промени радикално каквото и да е състояние. 

- Според политически анализатори Слави Трифонов закъсня с включването си в политиката. Как ще се впише в следващия парламент партията на шоумена? 

- Слави Трифонов изобщо не е закъснявал. Когато и да беше създал партия, тя щеше да бъде еднакво обезсмислена и вредна за България. Ако имаме нерви, търпение и богато въображение, ще преживеем и проект на Слави Трифонов.