Зам.-кметът Владимир Темелков - с ресор "Дигитализация, европейски политики, бизнес развитие и образование“, напуска общината. Официално – заради "ангажименти на национално ниво в партия ГЕРБ“. Както едно време казваха за такива случаи - преместен на по-отговорна работа.

Стърчащият Темелков. Така го търсеше и Борисов, когато идваше в Пловдив - къде е онова високото момче?

Стърчеше над кмета Костадин Димитров не само по ръст. Стърчеше и като амбиция, което в пловдивската власт очевидно е опасно. Защото ако някой стърчи над кмета – дори само по присъствие,  започва дисбаланс. Това роди напрежението, на което Димитров не издържа и започна да се държи неадекватно в сложни ситуации. Не издържа и Темелков, който подаде оставка, но не беше приета: "Идеите и енергията на Владимир Темелков дават огромна добавена стойност на управляващия екип в Община Пловдив“, пише в комюникето от централата на ГЕРБ.

Излиза, че сега общината е останала без добавената си стойност. Ако Темелков е бил добавената стойност, каква е реалната стойност на тази община?

Раздялата беше предизвестена. Но какво следва? Дали Борисов дава възможност на Димитров да управлява без "Алгоритъм на властта в политиката на бъдещето“, който беше притежание на Темелков? И оставя общината на естествен интелект, който очевидно не достига. И дали Темелков може да бъде новият ГЕРБ без стария товар, който беше принуден да носи? 

Само че общинският естествен интелект досега произведе транспортен хаос, административни абсурди, обществени поръчки за външни консултанти, защото явно вътрешните не стигат, тричасови сесии за триминутни решения.

Кметът вече е сам със себе си и това е тревожно. Няма сянка, няма високо момче, няма вътрешен конкурент. Може спокойно да се отдаде на любимите си теми - духа на Пловдив, великото историческо наследство, приказната визия за бъдещето и , разбира се, Евровизия.

Наистина е тревожно, тъй като Димитров е завладян от задълбочаващия се при него нарцисизъм. Отдавна се забелязва и неудържим плеоназъм – използване на излишни думи за смисловата пълнота на изказването или речта.

Темелков вероятно правилно е преценил, че ако остане, ще стане съучастник в кошмарното управление на града. На Димитров не му пука – той си е пълноправен участник.

Така Пловдив остава с управление, което и досега трудно убеждаваше, че знае какво прави. Сега вече и без "добавена стойност“. Само с чист, натурален, необработен управленски интелект.