Беше есента на 2009 година, когато в Пловдив се разгоря дискусия около посещението на чешкия скулптор Давид Черни. Той беше представил България като турска тоалетна на изложба в Брюксел, покрита по-късно с черен парцал.

Вестник “Марица", тогава бях главен редактор,  знаеше, че Давид Черни няма да дойде. Пуснахме кратка информация  че в Пловдив идва черният парцал от Брюксел. И, разбира се, така символично ще ни гостува самият Черни.

Опитахме се да режисираме спектакъл с помощта на Емил Миразчиев. За наша изненада се получи удивително представление. Декларация на местната "Атака“ отприщи лавината от глупост. Появиха се заглавия: "СДС и ДСБ подкрепят Давид Черни“. Кметът Славчо Атанасов се закани, че няма да пусне Черни в баня "Старинна“, а арткметът Петя Гогова каза, че ще го посрещне в градската тоалетна, открита преди това с мажоретки и розови балони. Последва и пародийно писмо на Черни до кмета, написано от Евгени Тодоров.

Целта на заниманието бе да проверим интелигентността на една власт, обзета от дива ревност към брюкселската тоалетна, засенчила местния клозет.

Изумен съм от лекотата, с която разни политически олигофрени паднаха в капана. “Живеем в ужасна действителност на дезорганизация, безотговорност и неприветлива среда" е цитат от форумите за случилото се в културната столица Пловдив. Олигофрените твърдяха, че нямат никаква вина.

Същото твърдят и днес. От дистанцията на времето каква ли провокация би ги разобличила сега. Няма нужда от подобни усилия – те падат в капаните, които сами са заложили.

Ако кметът Костадин Димитров призовава да популяризираме градския транспорт, а такъв в нормален вид не съществува, би трябвало да обявим господин кмета за бутафорна фигура. Ако опитва да се измъкне от менгемето на разни лобита, но с празни приказки, опитва да язди мъртъв кон. И няма нищо против, ако го дотътри до края на мандата.

Толкова години след онази провокация, какво би им казал провокаторът днес. Сигурно ще се опита да им обясни, че фалшивата идентичност е една от стратегиите на съвременното изкуство. Те обаче ще го гледат тъжно комплексирани и ще бранят своята нова тоалетна, изградена от предателства, страх, имитиране на дейност, безличие. И ще ни убеждават, че тази тяхна тоалетна ухае по-добре от всяка друга. Затова и не мърдат оттам.

Една от инсталациите на Черни представлява две огромни надупени фигури. Зрителите се качват по стълба и могат да видят какво се крие в задника. В чешкия вариант гледката е една, в пловдивския е друго – там се е приютила местната власт с всичките си атрибути, агонизираща и скована от безсилие. Там може да откриете и градската мръсотия.

Това е невероятен спектакъл – да видиш в Пловдив реплика на композицията "Свети Вацлав на мъртвия кон“ – на снимката.

"Свети Костадин на мъртвия кон“. Ако имате аргументи, свалете го оттам. Ако не сте толкова придирчиви, може и да се позабавлявате.

“Живеем в ужасна действителност на дезорганизация, безотговорност и неприветлива среда". Цитат на пловдивски избирател от преди 16 години. Със сигурност някои ще си го закачат на ревера и през есента на 2027 година. След четири години състезание с мъртъв кон.