Вчера беше приета оставката ми от Изпълнителната комисия на ГЕРБ.

От днес целият ми фокус е Пловдив.

И няма да стоя отстрани.

Така и не се научих да бъда удобен политик - да мълча, когато нещо не върви, да приемам бездействието за нормалност и да поставям лоялността над резултатите.

Правех компромиси, защото вярвах, че така Пловдив ще върви напред. Но компромисът има смисъл само докато помага на Пловдив. Когато започне да прикрива управленска немощ, той се превръща в примирение. А моята граница отдавна беше премината.

Пловдив изгуби твърде много време. През настоящия мандат градът се движи с темпо, недостойно за възможностите му и за хората, които живеят тук.

Проектната готовност е критично ниска. Бюджетът е сбор от разходи, а не план за развитието на Пловдив през следващите 4–8 години.

И най-тежкото: проекти за детски ясли, училища, обществени сгради, пътна инфраструктура и много друго, по които с екипа ми работехме денонощно, бяха блокирани или оставени да прашасват. Способни професионалисти бяха отстранени, а лоялността отново се оказа по-важна от експертизата.

В Община Пловдив има много почтени и подготвени хора. Проблемът не е в тях.

Политическата и управленската отговорност за темпото, блокираните решения и липсата на посока е на кмета на град Пловдив. Тази отговорност повече не може да бъде размивана.

Пловдив има нужда от дълбоко обновяване - и в управлението, и в Общинския съвет. Не от вечни мандати и удобни назначения, а от хора с доказан професионален опит в икономиката, архитектурата, образованието, технологии, културата и градското развитие.

Не водя лична война и не търся реванш. Но няма и да мълча.

Ще говоря с факти, ще предлагам решения и ще събирам хората, които могат да върнат темпото, самочувствието и посоката на Пловдив. Oзлобление и лични нападки няма да има - видяхме до къде ни доведе това в последните 6 години.

Пловдив може много повече.