Една от най-популярните фотографии от обявяването на Независимостта на България преди 117 години, на 22 септември е в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново. До цар Фердинанд е застанало цялото правителство на Александър Малинов, депутати, политици, общественици. Но историята сякаш подминава името на мъжа, който е редом до царя от дясната му страна. Неговата роля се оказва изключително важна в този съдбовен ден. Това е председателят на XIV Обикновено Народно събрание Христо Славейков. Именно на него се пада честа да прочете официално първи Манифеста за независимостта и да връчи документа на цар Фердинанд.

Десетилетия наред той е една от значимите фигури в новата ни история, но името му остава в сянка.

Христо Славейков е най-малкият син на великия Петко Р. Славейков и брат на големия поет Пенчо Славейков. Той остава една от по-малко познатите фигури в семейството, но животът му е 

пример за отдаденост и служене на държавността, род и Отечество 

Христо е роден е на 30 ноември 1864 г. като пето дете в семейството на Петко Р . Славейков и Ирина Славейкова. В спомените си Екатерина Каравелова характеризира Христо Славейков като "войвода на палавниците“.

Детството му преминава в родната Трявна, където посещава местното училище. Ученик е на известните педагози Христо Даскалов и Димитър Витанов.  През 1875 г . пристига в Южна Русия в гр. Николаев, където остава в пансиона на Тодор Минков, учейки в местната гимназия заедно с Алеко Константинов и Александър Малинов. 

През 1881 г . се завръща в България с придобито  средно образование и получава назначения в съдебната система в София, Варна, Кюстендил. От1881 г. работи като заместник-прокурор в Софийския окръжен съд и съдия във Варна и Кюстендил (до 1884 година). Член е на Варненския окръжен съд и председател на Кюстендилския окръжен съд.

Най-младият Славейков е решил да се посвети на юридическите науки въпреки упорството на баща му да изучава точните науки. В Централния държавен архив е запазено писмо от есента на 1884 г. на бащата Петко Славейков до Христо, който тогава живее в Лиеж: 

"Мил мой Христо, 

Последното писмо, което получих от Вас, ме хвърли в дълбока печал.<…> Вие смеете да се оплаквате, че сте принудени "без всякакво лично и искрено щение“ да се занимавате с химията, математиката и естествените науки. А пък аз ще кажа, не беше ли по-право да кажеш, че не щеш нищо да учиш, защото нищо досега не си учил? <…> Ти искаш да учиш онова, което не е наука и защо тъй настояваш за него, аз не мога да разбера и не виждам [други] основни причини, освен мързел. Като искаш да учиш право, защо не отиде тука да практикуваш при Нача Цукалото, при Карапетрова и при други правоведи, които са толкоз же учени, колкото Греков и Балабанов. 

Ти беше тука и знаеш, че за право, дето го казваш ти, и което аз твърде криво разбирам, стипендия няма, няма и да бъде. Че ако би на мене наблягал, не можеш дълго да чакаш, че аз вече съм с единия крак в гроба.<…> Всичко, що можах да направя за тебе, беше да те настаня на една положителна наука, в която съм уверен, че и подир смъртта ми, ще ти бъде отпусната една стипендия, за да доизкараш, каквото си започнал.<…> 

Ех, Христо, Христо, нещо по-свястно, нещо по-разумно очаквах от тебе.<…> Но дали, байно, не ще бъде по-добре, дето ще правиш таквиз хайлашки хесапи, да станеш, та да си дойдеш, че освен дето ще спечелиш цели пет години, няма да харчиш никакви пари – народни били те или бащини ти. “ 

Въпреки бащините наставления Христо е избрал пътя си и през 1884 г  започва да учи право в Екс ан Прованс. Завършва университета през 1890 във Франция и 

посвещава кариерата си на юридическата практика

като съдия и адвокат. През 1890 г. се установява в Кюстендил, където остава до края на живота си.

Христо е политически активен,  член е на Демократическата партия и се доказва като опитен парламентарист. Депутат е общо 23 години, преминавайки през множество ОНС (от IX до XXI), а през 1908–1910 г. оглавява XIV ОНС като председател, оставяйки името си неопетнено.  Именно на него историята отрежда голямата чест на 22 септември 1908 г да прочете Манифеста за Независимостта на България и да го връчи на цар Фердинанд I. Така името му остава свързано завинаги с една от най-великите дати в българската история. 

По-късно за кратко време Славейков служи и като министър на правосъдието във второто правителство на Александър Малинов (1910–1911).

Животът на Христо Славейков доказва, че е възможно да бъдеш дълго време на върха на политическата сцена и въпреки това името ти да остане чисто, свързано с идеалите на Отечеството. Заедно със съпругата си Милана, той изгражда в Кюстендил своето семейство.

Христо Славейков е 

единственият продължител на Славейковия род

Със съпругата си Милана (Динова) Славейкова, те имат шест деца – Вера, Пенка, Надежда, Петко, Стоян и Люба.

Докато живее и работи в Кюстендил редактира местни органи на  Демократическата партия в Кюстендил – в. "Знаме“ и в. "Борба“. Публикува материали във в. "Пряпорец“, сп. "Демократически преглед“ и др., на които е известно време сътрудник.

Паметта за делото на Христо Славейков е запазена за поколенията благодарение на изследователската Вера Бонева. 

Посмъртно Христо Славейков е обявен за почетен гражданин на Кюстендил, но в голямата история на България, името му винаги ще бъде свързано с 22 септември – Деня на независимостта.