На 29 февруари Европейският парламент прие резолюция заради смъртта на руския опозиционер Алексей Навални в руски затвор. В навечерието на това събитие в ЕП говори неговата съпруга Юлия. Действително, за Украйна това не е нищо значимо. Нищо, което украинците да не са знаели: и това, че  "Путин още  е тук", и че "с него не трябва да се водят преговори" и че не всички руснаци са лоши, още по-малко – виновни, че армията им вече две години убива в Украйна мирно население и унищожава украински градове...

А това, което се набива в очи, е че отделни представители на руската "опозиция" започнаха да се възмущават, че украинците не са обърнали никакво внимание на речта на Юлия Навална. Едни вид – вие 

наистина ли се борите с Путин

Тоест, те по някаква причина и досега смятат, че именно украинците трябва да се занимават с техните изявления, техните съдби и техните "страдания" – а не обратното. Откъде накъде, уважаеми?

Юлия Навална, например, заявява, че срещу руската агресия не само санкциите не работят, но също "оръжията и парите". Но това, че оръжията в ръцете на украинците са и някакъв лост за влияние върху Кремъл, би трябвало за последните две години да са го разбрали и най-либералните представители на руската "опозиция". Както виждаме, не са го разбрали.

Но това вероятно не бива да ни учудва. В края на краищата хората, за които най-голямото постижение е да влезеш в затвора (колкото и цинично да прозвучи това), да умреш там вместо да вземеш същото това оръжие и да спреш "кървавото чудовище“ Путин и дългогодишните му поддръжници, могат да призовават  хората на Запад не за нещо друго, а да станат... "иноватори".

По думите на Юлия Навална това означава да не бъде  притискана със санкции цяла Русия, да не бъдат ограничавани руснаците. Вероятно става дума за тези, които от чужбина даряват средства за 

"нашите момчета", които радостно убиват украинци

Или за тези, които имат офиси далече отвъд пределите на Русия и "не подкрепят войната", но сочат като виновници за политическите убийства в Русия (от Анна Политковска до Борис Немцов ) чеченци и ингуши, които "извършват тежки престъпления в страните, които са ги приютили"?

"Свещената простота" Юлия Навална настоява, че европейците трябва да "престанат да бъдат скучни" и да се съсредоточат върху разследване на финансовите машинации на Путин и неговите приятели, да потърсят "съучастниците на мафията във вашите страни, незабележимите юристи и финансисти, които помагат на Путин и неговите приятели да крият парите". Прясната вдовица смята, че съюзници в тази "борба" са руснаците, обявяващи се срещу войната и срещу самия Путин. Тоест, всичко изглежда сякаш в своите "смели" фантазии, руските "опозиционери" виждат себе си като получатели на изгоди от такива разследвания...

Защо украинците не реагираха на речта на Юлия Навална така, както биха искали руските "опозиционери"? Преди две години, когато нашите руски роднини, най-либералните руски либерали и най-опозиционната руска опозиция, заедно с Кремъл, ни даваха няколко дни време да устоим (е, може би седмици), ние разбрахме, че няма смисъл да обръщаме много внимание на такива "ценни" мисли. Преди десет години руската "опозиция" също демонстрираше, че на никого нищо не дължи. Не беше готова да прави митинги в подкрепа на Украйна (и сега не е готова). Не беше способна да провери, откъде долитат снарядите по Мариупол (и сега не възнамерява). И 

не можеше да разбере защо Крим не е техен

 (и сега не се опитва). Защо тогава украинците трябва да се вслушват в нейните речи?

Разбира се, присъщата наглост на руснаците, които нищо не успяха да направят в страната си и заминаха в комфортната Европа, откъдето учат украинците да воюват, а Запада да помага (не на украинците), буди удивление, а понякога и шокира. В крайна сметка две години след пълномащабното нахлуване руската "опозиция", макар да не оправдава отгледания от тях диктатор, насърчава антиукраински наративи. Например, опитва се да постави на едно стъпало страданията на украинците и "обикновените руснаци", или помощта за Украйна и потенциална помощ за Русия (без Путин).

И това е фалшива маска, зад която има само опит да бъдат получени част от средствата от замразени, а може би и конфискувани активи на "путинския режим". За да отидат тези средства не за възстановяване на разрушената от руснаците Украйна, а за подкрепа на вечното руско опозиционно блато?

 Впрочем, блато, което няма влияние върху руското общество – в голямата си част подкрепящо агресията.

За съжаление, Западът и досега не разбра: 

не съществува руска опозиция, способна да вземе властта след Путин

И Юлия Навална, и други, разбира се, може да бъдат изслушани. Но не си струва казаното от тях да се взема под внимание. 

Самият Алексей Навални заяви през 2014 г., че Крим реално вече е част от Русия и никога няма да се върне в Украйна – "не е сандвич със салам, за да бъде връщан тук или там“. Той никога не изрази съжаление за думите си, нито се отрече от съвместната си дейност с руските националисти, макар че планът, написан от него по-късно в затвора, предвиждаше връщане на Крим и изплащане на репарации на Украйна.

Тетяна Урбанска, Униан