Пъстра група от русофили, болшевики, сталинисти, комунисти са се хванали за ръце и бранят с жива верига паметника на Червената армия – МОЧА. Там са Волен Сидеров, Мая Манолова и всякакви политически маргинали, обединени от безмерната си любов към съветския и руския окупатор. Те твърдят, че са пазители на българската история, написана от Съветския съюз с послепис от Русия.

Да, такива са и затова мястото им е в политическия килер, а не на площада. Изборът е цивилизационен и крайно време е да го направим, въпреки тях – европейска България или държава под влиянието на оглупели и обезумели сталинисти. Били сме го направили вече – с ЕС и НАТО. Не изглежда да е много вярно, ако продължаваме да се лигавим около окупаторските паметници.

"Изправени сме пред откровен фашизъм, който иска да заличи историята на България. Изправени сме пред откровени фашисти и разрушители. Долу фашизма!“, заяви активистът на БСП Александър Симов. Какъв цинизъм от комунистическото отроче, чиято партия викаше "ура“ за Хитлер, когато същото правеше и Сталин. Същият Симов, който беше написал "Заслужава да се борим за нов Девети септември…А тази вечер ще отида и ще се изпикая върху  мемориала на шибаните жертви на т.нар. комунистически  режим“.

Подобни типове пикаят върху достойнството ни, а ги оставяме да определят избора ни. Как е възможно да търпим подобна наглост? Какъв избор сме направили, след като се изхождат на главите ни?

На протеста в защита на МОЧА се вееха и червени байряци. Тези хора сякаш се бяха събрали да аплодират поредната ракетна атака срещу Украйна. Червеният екстремист Валери Жаблянов, сега от "Левицата“, каза веднъж, че задължението ни като потомци било да държим знамето на победата там, където то било поставено - на Райхстага. Забити знамена му се привиждат на Жаблянов. Да си ги забива където иска. По-далеч от подобни типове.

Руският писател Виктор Суворов твърди, че там, където има паметници на Червената армия , животът е обречен, трябва да бъдат премахнати завинаги. Те поругават достойнството ни и това трябва ясно да се разбере, ако наистина се стремим към цивилизационен избор.

А вечният протестиращ Йоло Денев носеше табелка с надпис "Смърт на фашизма“. Каква ирония на политическите карикатури, които продължават да ни веселят с идеята за сладък живот под шмайзерите на Альоша и МОЧА.

Крайно време е да разрешим този проблем, без значение какво мислят болшевиките.