Аз съм от тези, които на миналогодишните протести разпознаха не изконно право на изява на недоволство от властта, а революция - опит за нагнетяване на напрежение и съзнателно провокиране на насилие, което да отвори пропаст между народа и управляващите, каквато, според скромното ми мнение, към онзи момент реално не съществуваше. Не че е нямало проблеми, корупция и престъпления, но те, знам че звучи цинично, бяха в граници, които обществото не само понасяше, но в голямата си част битуваше с тях добре. Което също е проблем. Проблем, но с усилия от страна на опозицията и с настойчивост са отстраними и без радикална промяна. С други думи, можехме да променяме системата към добро и без революция, пише пловдивският скулптор Иван Тотев на фейсбук страницата си.

В момента виждаме, че революцията (опитите за радикална промяна на политическата система, оттам вероятно и на геополитическите ни ориентации и европейска принадлежност) си е в ход, но вече без участието на протестиращи и без улични ексцесии. Случва се пред очите ни с главни действащи лица Слави и ИТН, президентът Радев, а в последните дни на сцената излиза и БСП.

Защо е революция, а не някаква рутинна предизборна надпревара и нормална политическа конкуренция?

Първо - защото е в ход мащабна кампания за блокиране на нормалния политически живот, оттам и на партийната политическа система, за да се внуши на “суверена“, че президентската република е алтернативата, която предлага ефективно управление и бързи решения. Което е така, но съвсем не гарантира, че бързите управленски решения ще са в интерес на обществото. Което обществото ще разбере, чак когато е станало безвъзвратно късно

Второ - както в класическите революции имаме активни участници, които никога не знаят, какво точно ще се случи след победата, а след победата винаги се случва така, че властта попада в ръцете на хора, които никой не познава и не разпознава намеренията им. Така и сега - президентът обикаля и ръси загриженост пред пълните площади по Родопите, а намеренията му са само и единствено да докара ситуацията до там, че да управлява еднолично с марионетни правителства.

Той да си обикаля и да срича мислите си - само по себе си това не е толкова страшно. Страшното е, че вече в България се е формирала критична маса кретени, които вече не е нужно да се събират на едно място. Защото им се предлагат няколко проекта, привидно за всекиго има по нещо различно, но крайният резултат ще е един - унищожаването на класическата партийна парламентарна система и съсредоточаване на власт в ръцете на президента и съветниците му.

Харесва ли ни тази перспектива? Очевидно на партийните лидери на така наречените партии на промяната им харесва, защото продължават да анатемосват ГЕРБ, без чието участие в един мощен антипрезидентски фронт, Радев и почти неизвестните му съветници ще бъдат за следващите 5 години безконтролни властелини на България.