Стресираща е информацията, че Елена Гунчева е поканена от ПП за преговори да подкрепи правителството на Асен Василев. Смешно е, защото тя вече ги унижава с критиките си, а e тъжно, защото такъв диалог компрометира цялата им претенция за "промяна“, пише политологът Цветанка Андреева.

Това е върхът на айсберга на заблудената евроатлантическата ориентация на ПП и коалицията, която ги подкрепя! Под него са други актове, за които днес трябва да се замислим: 

- Депутинизацията, предлагана от партньора ДБ, която ще е гарантирана от най-симпатизиращата на Кремъл партия в България – БСП, не е ли политическа наивност и незрялост?

- Поднасянето на главата на Кирил Петков пред БСП заради това, че изгони 70 руски дипломати и служители не е ли жест по-скоро към обидения Путин, отколкото рефреш на промяната?

По-назад във времето са другите въпроси:

- Коалирането с Радев за свалянето на ГЕРБ срещу избирането му за втори мандат и помощта му за кабинета "Петков" отчита ли се като политическа грешка ?

Анализът днес пита - какъв е бил интересът на Радев да свали на всяка цена ГЕРБ, след като по признание на ПП и ДБ е свързан с прокарване на руските интереси?

Кой и какво защитаваше Радев, като оглави компроматната и институционална война в държавата и впрегна целия репресивен апарат срещу нарочения от него политически противник?

- Грешка ли е преизбирането му за втори мандат, след като се твърдеше основателно, че той е образ, разработен извън България и предложен от Първанов и Нинова?

 -В какво политическо състояние са се намирали ДБ и зараждащата се ПП, когато предотвратяват проверката на прокуратурата срещу президентството и противодействат срещу изясняване на скандала, свързан с шпионаж в институцията? Какво е сега отношението към олигарсите, подкрепили "протеста"?

- Защо и днес се явяват продължители на тази "съдебна реформа“, започната от Радев чрез червения Янаки Стоилов? Нямат ли собствена визия за широк консенсус?

- Защо смятат, че като назначат партийното острие - червения Бойко Рашков, за шеф на КПКОНПИ ще спазят идеята, че законът в демократичния свят е независим и безпристрастен?

Тези въпроси изискват не толкова отговори (те са ясни), колкото нова политика, която да стабилизира ПП и ДБ в евроатлантическия дискурс. Защото мафията е най-вече в полето на прокремълските интереси у нас, а санкциите и хибридната война на Путин няма да ги подминат. Те вече са удряни! Битката с корупцията е пречистващ процес, в който колаборацията с дявола не е оправдана.