Тази седмица резнаха главата на комунизма в София. Дело, което се забави с повече от 30 години, но все пак се случи.

Бетонените глави трудно си отиват. Видяхме ги как се търкалят в центъра на София, как бойкотират в парламента, видяхме и как подтичват около паметника в опит да спрат флексовете. Воят, който привържениците на съветския ботуш у нас наддадоха, бе като на чудовище, което вижда как му режат тялото, коментира Лола Монтескьо за Клуб Z.

Ронят се сълзи, сякаш бутат не грозен паметник на окупатор, размахващ оръжие над главите на софиянци, а родния им дом. Но домът обикновено е един, а паметници на окупатора у нас колкото щеш. Знаете ли, че ако тръгнем да режем главите на всеки от тях, ще се реже поне 3 години и половина?

България отдавна е заела първо място в света по брой паметници на глава от населението, като 80% от тях са на съветски воини, колхознички, комунисти с вперен в бъдещето поглед и партизани със зловещи мустаци. Но не се притеснявайте, едва ли ще се стигне до масово облагородяване на средата в България  и грозните бетонни паметници ще си стърчат, докато не се разпаднат от самосебе си. Така, както се случи и със самия живковски комунизъм.

За съжаление половината от ПСА също ще остане да стърчи на този етап. Засега няма план какво да се прави с постамента му, така че ще сменим размахания шпагин със стърчащ бетонен фалос. Вече има идеи какво да се постави на него - естествено, всичките се въртят около мегаломански бетонни фигури на герои, царе, ханове, Ванги и богородици.

Според мен е добре да има от всичко по нещо, за да може този паметник там най-сетне да ни обедини. Например, добре ще е да издигнем един 30-метров Крали Марко. С едното око да гледа на Изток, а с другото на Запад. На левия му крак да е татуиран Левски, а на десния - Ботев. В ръцете си да държи византийски череп с османски фес, в нозете му да има АЕЦ, а на главата му - овчи калпак. На калпака да бъде избродирана Богородичка, а на ризата му с шевици да е изписан някой голям български стих - например "Кукавица“ на Цеца. Не е български, ама па толкова го обичат.

Юнакът да се е подпрял на голф, а до него кротко да седят и да режат салатата млада булка и старата му майка. С големи златни числа да е изписана сакралната победна формула 4-4-2, за да ни напомня когато почти превзехме света с футболната топка. Очите му да светят в тъмното и да прожектират кадри на красивия Пирин, белия Дунав, пилона на Родопите, русалката в Созопол, летящата чиния на Бузлуджа и дупката в Царичина. Точно в полунощ да се разнася гласът на Ванга, която удря по масата и крещи: "С Русия, с Русия, Нешке“.

Сутрин по първи петли да блеят овце и да звънтят чанове, пред паметника да скача водопад с истинско българско кисело мляко, а по обяд от очите на Крали Марко да се прожектират програмистки кодове в памет на Джон Атанасов. На барелефи около него да са наредени всички ханове, царе, войводи, партийни секретари, Людмила Живкова, Лили Иванова, малко тъкачки, гледачки на старци в Италия, един електрокар и плажни чадъри от Слънчака.

Цялата композиция да се огрява денонощно от прожектори в цветовете на националното ни знаме и да се озвучава от "Бяла роза“. Пред нея да има парче от магистрала и лентичка за рязане. Всеки път, когато лентичката се среже, да гръмва "Излел е Дельо хайдутин“ и сто каба гайди. Също така от паметника до летището да има бърз коридор за онези киселяци, които не харесват българщината и ще поискат да излетят с еднопосочен билет за където и да е, когато посетят новия паметник.