По телевизорите върви една реклама с абсурдния слоган: "Да изживеем живота си с целия си черен дроб“. Препоръчват ни какво да пием, за да не се омазнява. Сигурно е много полезно.

Както, според някои, е много полезно да ни връщат към каскетния романтизъм в българското кино, литература, изкуство.

От 13 октомври една от телевизиите започва излъчването на  сериала "На всеки километър“ -  велико произведение на социалистическото кино, в което партизаните са ангели, а България е фашистка държава, спасена от Москва.

Гледахме го прехласнати – деца, родители, баби и дядовци. Защото "строяхме живота нов“. Защото не познавахме друг живот. Защото нямахме избор.

Да, сериалът е култов. Григор Вачков е гений, Стефан Данаилов – чар, а сценарият е писан от хора, които отлично знаеха къде точно минават партийните линии. Само че какво точно трябва да си спомним? Носталгията по "братската помощ“? Или онази топла благодарност към режима, който изби елита на нацията и нарече убийството "народна власт“?

"На всеки километър“ беше и си остава най-добрата комунистическа пропаганда, създадена по поръчка на БКП . Иронията е, че 56 години по-късно пак ще я гледаме, все едно историята се върти като лента на стар кинопроектор и винаги спира на 9 септември 1944 година.

Разбира се, филмът има художествена стойност – отлична актьорска игра, ярки персонажи. Но идеята, че героите с каскети са "борци за свобода“, е лъжа, която днес звучи като шамар по паметта на хилядите избити без съд и присъда.

Когато комунизмът вече е официално обявен за престъпен режим, излъчването на "На всеки километър“ в кампания "Великото ни телевизионно наследство“ звучи като черен хумор.

И все пак. Филми не бива да се забраняват, както и книги. Трябва да се гледат и четат, но с осъзнаването, че помним сценария на БКП, за да не се озовем в друг подобен сериал.

Не бива да забравяме какво се е случвало в миналото на всеки километър и да го гледаме право в очите, за да не го изберем пак. Защото, ако повярваме, че партизаните са ни донесли свободата, скоро ще си я търсим… на всеки километър.

Добре, решили сме да пуснем на екран стар партизански марш. Ако младият зрител прояви интерес и разбере, че на всеки километър имаше партиен секретар, имаше доносник и табела "Влизането забранено, без разрешение от Москва“, тогава да го насърчим да разбере истината, ако може. Чак после да се погрижи за черния си дроб – да не се омазнява.