Ама вие да не вземете да си помислите, че Путин е жаден за власт?

Точно обратното. Той никак, ама никак не иска да управлява. Уморен е от управление. Четвърт век (без 1 година) е това, не е шега работа.  Владимир Владимирович гори от желание да се оттегли и да си почива, като отглежда рози в градинката си, язди коне сред природата и лови риба в някоя рекичка, пише Момчил Инджов за Клуб Z.

Да, ама не. Народът не му позволява. Моли го със сълзи на очи да остане на власт. Къса ризи, скубе коси.

Добре, че има народни избраници като космонавтката Валентина Терешкова, които не остават глухи за народните въжделения. Благодарение на такива изтъкнати народни трибуни конституцията бе променена и се сбъдна народната воля Путин да продължи да управлява.

Владимир Владимирович не може да остане чужд на народните щения. И така вече 24 години. Пардон, "само“ 20 са. Нали все пак през 2008 г. Путин направи една 4-годишна пауза, като си размени поста с премиера Дмитрий Медведев?

В Чили обаче е друга работа. Там генерал Аугусто Пиночет бе узурпирал властта за цели 17 години. Брутално бяха потъпкани въжделенията на народа. Пиночет се самоназначи за президент и за този 17-годишен период дори не сметна за нужно да организира избори. Ужас!

Явно обаче 17 е повече от 24. Ще бъде повече и от 30, и от 36. Така е поне според т.нар. прогресивна общественост.

Не ви ли заляха вече тези прозрения от екрана, от социалните мрежи? Как изобщо смеете да се съмнявате в желанието на народа? Кой ви дава правото да оспорвате легитимността на Путин?

Тези, които са против него, са маргинали. Това "прозрение“ не е наше. Четете ТАСС (достъпът до агенцията е съвсем свободен и безплатен). Точно така говорителката на руското външно министерство Мария Захарова нарече тези, които призоваха противниците на новия стар руски президент да участват във вчерашната акция "По пладне срещу Путин“. По думите й гласувалите в чужбина руснаци пренебрегнали призивите на маргиналите.

Какво искате? Нали имаше и опозиционни кандидати. Путин е първи с над 87 процента. Вторият – Николай Харитонов (някой изобщо научи ли му името?) е с малко над 4 процента.

Борис Надеждин и Екатерина Дунцова не се вслушваха в народните въжделения. Те ломотиха за някаква демокрация. Очевидно изпълняваха пъкления план на колективния Запад за съсипването на Русия чрез демократизиране. Логично те бяха отстранени от надпреварата. Нищо чудно съвсем скоро да ги видим в затвора.

Сега вече сериозно. Русия все повече се приближава към Африка. Това е тъжната истина. И на двете места се става президент още на първи тур с между 80 и 90 процента от гласовете. И на двете места половината опозиционери са в затвора, половината – в изгнание. В разправата с противниците си руският режим използва всички похвати на африканските диктатори. Или пък обратното? Все тая, какво значение има.

Но още по-лошо е, че Путин и подобията му, както и техните методи, имат много привърженици по света. Мнозина ги подкрепят, без да осъзнават, че винаги може да ги сполети съдбата на противниците на тези вождове. Да се окажат за дълго време в затвора, да паднат от високо или да бъдат взривени от небрежно захвърлен фас. При това без да са извършили нищо и да са обожавали сатрапа. При такава система провалите на управлението са виновни всички други, но не и управниците.

Пътят до такава съдба е невъобразимо кратък. Първата, но най-решителна крачка е човек да повярва, че сигурността е по-важна и първостепенна от свободата. Както се вижда, немалко са тези, които биват лесно убеждавани в това.

Пътят е кратък, но само на отиване. Връщането често се оказва много по-дълготрайно. И много, много болезнено.