Кой е крив и кой прав за провала на преговорите няма чак такова голямо значение. Има значение само едно - Европа отново се отлага. За пореден път, пише Любен Обретенов за Клуб Z.

И този път не са ни виновни нито Османската империя, нито Съветската. Виновни сме си ние.

Вместо да отидем пълноправно в Шенген и в еврозоната, ние отиваме на избори. При положение, че в парламента има уж евроатлантическо мнозинство от над 160 депутати. 

А първата ни политическа сила се казва "Граждани за европейско развитие на България". И според всички социолози по-голямата част от българите не искат нови избори.

Нови избори искат само от "Възраждане". И не толкова защото ще имат по-добър резултат - това не е сигурно. Но е сигурно, че България остава в периферията на Европа и опасно близо до Кремъл. Костя е доволен.

Няма нищо по-важно от това България да не изпуска възможността да влезе в еврозоната и да стане пълноправен член на Шенген. Ако си евроатлантик, разбира се.

Ако си почитател на "Възраждане" - това е съвсем друг въпрос. Неслучайно депутатите на тази партия дюдюкаха и иронично аплодираха съпредседателя на "Демократична България" Атанас Атанасов, докато той от парламентарната трибуна отправяше предложението към ГЕРБ за продължаване на управлението.

Много показателно за всеки е кои са му враговете. Поне толкова показателно, колкото това кои са му приятелите. Това важи и в политиката, и в живота.

Вероятно в ГЕРБ имат своите основания да не искат повече да управляват с "Продължаваме промяната - Демократична България". Вероятно има аргументи и за недоволство в обратната посока, Със сигурност всички български политици - но и техните избиратели - имат много какво да учат по отношение на това що е то коалиционна култура и как се водят преговори.

Факт е, че избирателите на "Продължаваме промяната - Демократична България" не са гласували за коалиция с ГЕРБ и договорки с ДПС. Още по-малко пък са гласували за това ГЕРБ да бъдат ухажвани.

Но е факт, че същите тези избиратели са гласували за пълноправно членство в Шенген и влизане в еврозоната. Или поне би трябвало да е факт. Както и за избирателите на ГЕРБ.

И двете влизания има вероятност да се случат в следващите месеци. Може би не стопроцентова вероятност. Но ако през лятото има парламентарни избори, тази вероятност отива към нула. И се отлага за неопределено време.

Каквото и да е станало на тези преговори герберите трудно ще изтрият впечатлението, че отговорността за провала им е по-скоро тяхна. Защото в момента към тях има публично подадена ръка. А те я отхвърлят.

Освен това трудно ще бъде изтрито и другото впечатление - че ГЕРБ проваля преговорите, защото не иска да се ангажира със споразумение за довършване на реформите. Преди десетина дни самите те предложиха това, което днес отхвърлят.

С една разлика - според предложението на ГЕРБ споразумението за реформи не се подписваше, а се отлагаше. Само че подкрепата за реформите е най-евроатлантическата политика.

И без реформи няма да има нито Шенген, нито еврозона. Колкото и парламентарни вота да проведем.

Малко след като отхвърлиха предложението на "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС бламираха парламентарната комисия за Нотариуса. Случайност?

Ясно е, че при следващи избори ситуацията няма да е по-добра. Може само да е по-лоша. За всички, които твърдят, че са европейци. И отговорността за това дали ще има такива избори все още е у ГЕРБ.

"Продължаваме промяната - Демократична България" със сигурност има за какво да бъдат критикувани. Но по отношение на реформите бяха твърди и неотстъпчиви. Защото няма как да правиш компромиси с реформите, ако наистина твърдиш, че си евроатлантик.

Напротив, трябва да направиш всичко, за да се случат тези реформи. Включително да търпиш измислени приказки за мазните турски кафета в корпулентен скут. Включително да не се притесняваш от възможността да се сгромолясаш на следващите избори.

Или си евроатлантик, или не си. От първия ден на този кабинет върви специална медийна операция, насочена срещу "Продължаваме промяната - Демократична България". Огромен медиен вой от страна на всички,  за които "тука е така" и трябва да си остане "така". А именно - върховенство на Сарая, вместо върховенство на закона.

Цялата опозиция, 90% от т. нар. анализатори из медиите - всички вкупом обясняват за "жалките неможачи" от "Продължаваме промяната - Демократична България". Пак се навеждат, пак ще бъдат унизени, пак ще целуват ръката на Бойко, пак ще стоят в скута на Пеевски, ламтят за власт - специална медийна операция в целия й блясък.

Нищо ново. Преди за всичко беше виновен Костов, сега за всичко са виновни ПП-ДБ.

В България е традиция всеки, който се опитва да тегли държавата към Европа, да бъде моментално "разкриван" като аматьор, наивник, неможач, готов на всякакви унижения, само и само да бъде на власт и други такива. Големите държавници са само и единствено тъмните балкански субекти.

Крайно време е политическата култура в България да се повиши. Не че не е важно кой в какви коалиции влиза и какви компромиси прави.

Но далеч по-важно е каква работа е свършил, докато е бил в тези коалиции и е правил тези компромиси. Каква част от предизборните си обещания е изпълнил.

В политиката са важни резултатите. Тя е хладнокръвна до цинизъм дейност, в която се изчисляват рискове и се калкулират ползи. Емоциите са за други сфери.

Дотук резултати имаше. Трудно постигнати, но постигнати. Сега излиза, че всичко е било напразно. И Европа отново е на една ръка разстояние.