Съгласно ориентацията, която България е възприела още в края на прехода, през 2004 г., а по-късно и през 2007 г., мястото на България е като съюзник в Европейския съюз, като съюзник в НАТО, като страна, която подкрепя Украйна във войната ѝ с Русия – не само на думи, но и на дело и като страна, която се придържа към решението на ЕС относно стратегическите намерения за разнообразяване на енергоносителите, заяви в интервю за БГНЕС политологът проф. д-р Татяна Дронзина, дългогодишен преподавател в катедрата по политология в СУ.

Проф. Дронзина коментира дали определени проруски кръгове оказват негативно влияние на страната. Според нея е по-правилно да се говори за путинофилски кръгове, а не за проруски партии. “Най-големите русофилски, по-скоро путинофилски кръгове има във всички големи партии, във всички без изключение парламентарно представени партии и основната опасност произтича от тяхната непоследователна политика по отношение на Русия и на решенията, които се вземат в рамките на ЕС", подчерта тя.

Хората най-много се притесняват от “Възраждане", но тя разполага само с 13 депутати и 30 кметове и по тази причина Проф. Дронзина смята, че не трябва да се притесняваме чак толкова много от партията на Костадин Костадинов. Тя отбеляза, че “Възраждане" е много шумна партия, но напомни, че имахме такава шумна партия в лицето на "Атака". “Всички приемаха “Атака" за националистическа партия. Винаги съм я смятала за проруска и антиглобалистка и както виждате лека полека отшумя", заяви политологът. Проф. Дронзина се надава, че така ще стане и с “Възраждане". “Що се отнася до политиките на партиите и начина, по който те подреждат листите си и кои са начело, не съм много голям оптимист, че ще имаме силно антипутиновско лоби", предупреди политологът.

Тя заяви, че е била критична по отношение на управлението на "Продължаваме промяната“, защото те са показали, че по-скоро се влияят и на тях може да им се повлияе върху процеса на вземане на решение, но добави, че те са показали и определена смелост, която е полезна за националната сигурност на България. Проф. Дронзина разглежда като положителен факт ПП и заради промяната на поколенията. Според нея, ако промяната на поколенията продължи, имаме основание за оптимизъм, но това все пак не трябва да се възприема като твърда гаранция за антипутинофилски нагласи.

По отношение на ГЕРБ проф. Дронзина заяви, че партията се консолидира и има реална подкрепа на хората, но като че ли едно младо поколение, което тя силно се надява да е антирусофилско, по-трудно си пробива път.

Политологът посочи, че БСП традиционно свързва лявото с русофилството, но тя не знае по каква логика се случва това. “Винаги съветвам в такива случаи да четат трудовете на основателя си Димитър Благоев, който им е казал много добре какво представлява Русия, но не знам защо те някак прехвърлят тази работа и продължават да асоциират лявото с русофилството", каза тя и добави, че няма такава закономерност, която да ни кара да асоциираме левия спектър с путинофилски настроения. “Ако не разкъсаме тази закономерност, ще имаме да берем много ядове“, подчерта проф. Дронзина.

Политологът обобщи, че е добре да видим разместване на генерационните пластове в политиката и изрази надежда, че с тях може да имаме повече късмет в политиката.