Не беше отдавна, когато започнаха да му викат Румене това, Румене онова, Румене, излез на избори. И той взе, че излезе. Дори вече е сигурен победител на изборите в неделя с 30-34 процента подкрепа. Друга тема е, че някои социологически агенции минаха границите на приличието.

И така, президентът Радев се превърна в партиеца Румен. Беше логично, тъй като още в началото избра да е уличен агитатор, хвърляч на камъни – с юмрук пред тълпата, с мълчание пред Кремъл, със злоба срещу всеки различен. 

През цялото време Румен твърдеше, че е единственият легитимен властник, а това е политически  кретенизъм. И ще го разбере, когато влезе в Народното събрание и се изправи срещу модела, който ще разгражда. Да се правиш на премиер, докато според Конституцията си президент, беше фатмашко безсилие.

Радев превърна президентската институция в трибуна за собствения си комплекс и в мегафон за чужди интереси. Сега играта ще продължи в Народното събрание

И ако първият му мандат беше грешка, вторият, макар и недовършен, вече е обида. Спомняте ли си как си го поиска  - на 1 февруари, в деня на почит към жертвите на комунистическия терор. През труповете на хиляди избити българи, без да обели и дума за тях. Направи го подло, страхливо и на раменете на БСП.

Голямата заблуда е, че стиснатият му юмрук пред разгневената е заявка за лидерство. Не, това е страхът от онези, които го назначиха за президент. Страхът, че не може да изпълни ангажиментите, поети пред Кремъл, направи от Радев страхлив екстремист.

Такъв и ще продължи да бъде в новата роля, каквато й да е тя. Той продължава да е революционно настроен, но празен политически.

"В България се извършва смяна на поколенията в политиката, но това става с измама. Неразумната промяна намирисва, особено когато се ръководи от такъв шмекер като нашия президент Румен Радев, зад който без никакво съмнение седят руските тайни служби“, казваше писателят Владо Даверов. Каза го тогава, когато днешните критици на Радев се бяха сгушили под юмрука му и бяха готови да подкрепят държавен преврат.

Някои пък харесват сиромахомила Радев – като един Спиро Гулабчев. В едно от ранните си новогодишни слова той каза, че хладилниците трябва да бъдат пълни, да се отнасяме със състрадание към онеправданите от капитализма, да обръщаме повече внимание  на бедните хора около нас - ако имаме повече, да пуснем нещо в шапката им. Това е хубаво. Дори беше отбелязано,че за първи път в подобно слово не се говори за ЕС и НАТО. Направо се захласнахме.

И тъй като обществото ни е сиромахомилски настроено, както и голяма част от българската журналистика, обръщението на Радев беше определено като бляскаво. Човек, който говори за хладилници, помощи и състрадание, не може да не бъде харесван.

Сиромахомилството е разновидност на социализма сред дребната буржоазия от края на XIX  и началото на XX век. Спиро Гулабчев се опитва да приспособи смесицата от революционно-демократически, анархистки и народнически идеи към условията в България по това време. Сиромахомилството е пропагандирано сред интелигенцията, защитавайки сиромасите и техните интереси.

Смятате ли, че днес Румен Радев е един Спиро Гулабчев, заобиколен от олигархичната си гвардия? А и да е Спиро Гулабчев – това ли заслужаваме!

Още не беше ясно как точно Радев ще се яви на изборите и с кого, социологическите агенции започнаха яростно състезание коя повече ще надуе балона. И тогава удариха 33 процента – за нещо, което никой не беше видял. Сега го видяхме и пак 33 процента. Спорът беше какво се мери с тези проценти – възможно ли е празна кутия да струва толкова? Дали това е цената, ще стане ясно на 19 април.

Социологическите агенции се занимават и с това – продават надежда без съдържание. Често се мери и глупостта на избирателя. Или пък ни правят на глупаци.

Ясно е, че политическият кретенизъм, практикуван в последните години у нас, не заслужава 30-34 процента. Но да видим - защо пък да не сме си го заслужили.