Доналд Тръмп отново направи "велика“ сделка. Толкова велика, че този път Америка ще купува руски дизел, а Путин ще получава пари. "America First“, разбира се.

Тръмп обяви след "изключително успешен“ разговор с Путин, че Русия ще пусне стотици хиляди тонове дизел на американския и световния пазар, а американското финансово министерство временно разхлаби санкциите, за да стане това възможно.

Красиво е. На всички е ясно, че руските енергийни приходи финансират войната.

После идва Тръмп и казва: "Чакайте малко. Дизелът ми е скъп.“ И санкционната принципност приключва на колонката.

Украйна удря руските рафинерии, защото те са част от икономическата и военната инфраструктура на държавата, която я нападна. Тръмп обаче е недоволен, защото тези удари вдигали цените на горивата.

Тоест украинците трябва да внимават много. Да не стане така, че докато се защитават от Русия, да развалят американската цена на дизела преди избори. Това вече е геополитика на бензиностанцията.

Тръмп дори започна да обвинява Зеленски и да говори за необходимост от друг украински лидер. Много удобно. Путин напада Украйна, която Украйна удря руската нефтена инфраструктура. Тръмп се ядосва на Украйна. После купува дизел от Русия. И накрая обяснява, че проблемът бил Зеленски.

Ако някой беше написал подобен сценарий като руска пропаганда преди няколко години, щяха да му кажат да го направи малко по-правдоподобен.

Тръмп действа като руски агент и вече не се крие. Винаги стига до "самостоятелни“ решения, които устройват Кремъл.

А сделката е особено унизителна именно заради собствената реторика на Тръмп. Години наред той продава образа на човека със "силните карти“ – великият преговарящ. Човекът, пред когото всички щели да клекнат.

И как изглежда великата сделка сега? Путин получава достъп до приходи. Руският дизел получава изключение от санкциите. Украйна получава натиск да не удря руските рафинерии. А Тръмп получава обещание цените да паднат.

Това ли е тестето със силните карти? Защото засега изглежда Путин да държи картите, а Тръмп да плаща входа.

Сделката е оспорвана в самите Съединени щати. Републиканци и демократи поискаха тя да бъде отменена, като някои сенатори заявиха, че може да противоречи на американското законодателство за ограниченията върху руския енергиен внос.

Американците се питат какво точно правим? Тръмп отговаря, че прави сделка. Той винаги прави сделка. Пародийна сделка. Америка няма нужда от руския дизел. Остава пропагандният ефект – ще накажа Европа и най-вече Украйна.

Русия изпитва проблеми с горивата след украинските удари по рафинериите. И точно когато Киев започва да нанася икономически болезнени удари, американският президент предлага спасителна пазарна вратичка за руския дизел. После иска ударите да спрат, а Европа да продължи да затяга колана и да подкрепя Украйна.

Прекрасно разделение на труда. Европа плаща за съпротивата. Украйна воюва, а Тръмп прави бизнес с човека, срещу когото всички те се борят.

"Америка над всичко“, повтаря той. Айде де! Над всичко ли е Америка, или просто стои отгоре, докато Русия подава маркуча?

Свободният свят е имал силни лидери. Имал е и слаби. Но рядко е имал лидер, който толкова шумно обещава сила и толкова артистично демонстрира зависимост.

Тръмп искаше да изглежда като човек, пред когото Путин ще клекне. Засега единственото сигурно е, че някой все пак е клекнал.

И докато Тръмп иска смяната на Зеленски, американците питат за неговата  - след междинните избори на 3 ноември. През есента на 2028 година е сигурно.