Шест ползи с постоянен ефект от приемането на еврото, според Ивайло Мирчев от ДБ:

1. Прави движението на хора, стоки и капитали по-лесно и евтино.

Защото при всяка една транзакция (туризъм; търговия; парични трансфери; инвестиции) ще се спестява разликата от курса купува/продава. Пример: всяка година извън еврозоната коства около 300 млн. лв. от банкови транзакции между левове и евро.

2. По-ниски лихви по кредитите, отколкото биха били с лев.

Защото по методологиите на ключовите рейтингови агенции влизането в еврозоната ще повиши кредитния рейтинг на страната с между една и две стъпки, което ще намали лихвените разходи на домакинствата, бизнеса и държавата.

3. Устойчиво намаляване на лихвените разходи на държавата и повече средства за финансиране на политики за хората.

Защото по-високият кредитен рейтинг ще понижи лихвите, които държавата плаща по дълга си, което ще освободи ресурс за политики.

4. Повече инструменти за провеждане на парична политика и подобрени условия за кредитиране.

 

Защото България ще има достъп до всички инструменти на ЕЦБ за провеждане на парична политика и на банките няма да се налага да поддържат толкова високи безлихвени резерви в БНБ. Тези резерви ще се освободят и банките ще могат да увеличат кредитната си активност, за да подкрепят ускоряване на потреблението и инвестициите.

5. Намалява шансовете за икономически кризи.

Защото икономическият, бюджетен и финансов мониторинг в еврозоната е по-строг отколкото извън нея. Защото България ще има достъп до спасителния фонд на еврозоната – Европейския механизъм за стабилност, и до кредитор от последна инстанция – в лицето на Европейската централна банка

6. Задълбочаване на интеграцията на България в ядрото на ЕС.

Защото това ще добави България в ядрото на ЕС и ще засили европейската ѝ принадлежност.

Развенчаване на 6 мита, свързани с приемането на еврото:

1. Няма да доведе до по-висока инфлация от тази, която би имало с лев.

Защото няма фундаментални икономически причини да има такава, освен спекулативни, които пазарът бързо елиминира посредством свободната конкуренция и чрез ефикасното функциониране на институциите, отговорни за конкуренцията, които следва да се намесват своевременно, за да коригират съответните пазарни практики, като например при злоупотреба с господстващо положение. Защото в никоя държава, приела еврото, не е отчетена по-висока инфлация в сравнение с държави, които са запазили националната си валута.

Поради факта, че българската икономика все още догонва европейските, независимо каква ще бъде националната валута, цените и заплатите ще растат по-бързо отколкото в богатите страни. Това обаче е процес, който ще бъде в наша полза, защото така ще догоним европейския стандарт на живот.

2. Няма да доведе до загуба на суверенитет.

Защото паричният суверенитет на България вече е загубен с въвеждането на валутен борд преди 25 години. България практически няма суверенитет в областта на паричната политика. Точно обратното – влизането в еврозоната ще го увеличи, тъй като ще има участие и глас във формирането на паричната политика чрез ЕЦБ. Държавите извън еврозоната, които често се дават за пример – Полша, Унгария, Чехия – имат плаващ валутен курс и независими централни банки, което дава повече възможности за провеждане на национална парична политика. В кризисни ситуации, като тази след войната в Украйна, доверието в паричните единици на тези държави се влошава и се появява натиск за обезценка на валутата спрямо еврото. Това води до по-висока инфлация и налага централната банка да повишава лихвените проценти. Типичен пример за това е Унгария, където в момента действащият лихвен процент е 13%, а действащия лихвен процент на Европейската централна банка е 3%. Привържениците на независимата парична политика в тези условия всъщност пледират за по-високи лихвени проценти именно поради недоверието на международните капиталови пазари във възможностите и успеха за провеждане на независима парична политика в малките икономики със слаби институции.

3. Няма да доведе до промяна в надзора над българските банки.

Защото България е член на Банковия съюз в ЕС от 1 октомври 2020 г., а с това е и част от единния надзор и единния механизъм за преструктуриране на банки в еврозоната. С влизане в еврозоната, България вече ще има достъп до Европейския механизъм за стабилност, който дава възможност за ползване на инструменти за получаване на подкрепа при дългови и банкови кризи и така се ограничават сътресенията на пазарите и в икономиката.

4. Няма да доведе до плащане на сметки на други държави.

Защото средствата, с които България ще участва в спасителния фонд на еврозоната (Европейския механизъм за стабилност /ЕМС/), подлежат на връщане и не са трансфери, а представляват капиталови дялове и дългови вземания т.е. активи, по които се плащат дивиденти и лихви.

5. Няма да доведе до забавяне на икономическия растеж.

Защото приемането на еврото ще има точно обратният ефект: ще се разшири и задълбочи търговията и стокооборота и инвестициите с държавите от еврозоната, ще се повиши и задълбочи конкуренцията на общия пазар, поради елиминиране на разликата от преминаване в друга валута. Икономиите от отпадналата нужда от превалутиране и по-конкурентните лихви по банковите кредити ще доведат до нарастване на разполагаемите доходи на домакинствата и фирмите и ще предизвикат повече инвестиции, потребление и така ще ускорят икономическия растеж и благосъстоянието в България.

6. Няма да доведе до увеличаване на държавния дълг.

Защото няма причини, които да налагат увеличаване на дълга в еврозоната. Естония, Люксембург и др. отдавна са членки на еврозоната и дългът им е по-нисък дори от този на България. Нещо повече, проектите на държавния бюджет на всяка държава-членка на еврозоната преминават през мониторинг и предварителна оценка за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит от страна на ЕК и се разглеждат от Съвета на финансовите министри (Еврогрупата). За целта има специално приет Регламент на ЕС с ранг на закон №473 от 2013 г. Това гарантира, че приетите бюджети отговарят на рамката на Пакта за стабилност и растеж. Да припомним, че общия публичен дълг на държавите от еврозоната към БВП е по-нисък от този на САЩ и Великобритания.