Бившият зам.- кмет Владимир Темелков напусна ръководството на ГЕРБ и написа нещо, което в Пловдив отдавна се говори по спирки, улици и кабинети.

Очевидно е  – градът губи време. То се измерва с обществени поръчки, идейни проекти, отложени решения, забравени папки и снимки на кмета Костадин Димитров до нещо, което някой друг върши.

Костадин Димитров управлява така, сякаш мандатът му е даден не за четири години, а за геоложка епоха. Докато трябва да се интересуваме от проектна готовност, Димитров показва картинки.

Обичайната ситуация - проектът е някъде, срокът е някъде, отговорността е някъде, а кметът е на снимката.

Димитровото управление все по-често натрапва впечатлението, че най-ценната експертиза е да бъдеш удобен. Не е задължително да можеш, важно е да не пречиш.

В поста си Темелков пише, че "Компромисът има смисъл само докато помага на Пловдив.“

Разбира се, че това е точката, в  която политиката се разделя на две. Едните правят компромиси, за да стане нещо, а други превръщат компромиса в постоянно състояние.

Защото има един особено опасен вид управление – не онова, което прави само грандиозни глупости, но и което бавно убива всеки ентусиазъм за развитието на града.

Диагноза на управлението на Пловдив е лесна - управлява се като квартална бакалия:“Колко имаме в касата? Толкова. Добре, да ги похарчим“.

А големият град трябва да знае къде иска да бъде след пет, десет, петнайсет години. Но за визия се иска амбиция, а тя е опасно нещо – кара администрацията да работи.

Темелков поема политически риск. Напуска ръководството на собствената си партия и публично посочва кмет от същата политическа среда като отговорен за липсата на темпо и посока. Може да е прав. Може и да преувеличава. Но поне излиза отпред и казва: "Това не работи.“

Къде е аналогичният риск при Костадин Димитров? Кое трудно решение е защитил? За коя голяма промяна е заложил политическия си капитал? Коя битка поведе, след която Пловдив вече не е същият?

Излиза, че Костадин Димитров е гост на собствения си мандат.

Винаги е добра новина, ако някои се окажат неудобни. Защото в Пловдив има прекалено много удобство  - удобни назначения, удобни мнозинства, удобни обяснения, удобни срокове, удобно мълчание. И един все повече неудобен град за живеене.

Темелков призовава за спокойствие и работа в името на Пловдив. Както и без лични нападки и търсене на реванш.

Само че тези партизани, които затриват Пловдив на бавен огън, не разбират от подобен подход. Те го приемат като своя победа – да не се шуми около тях и на спокойствие да вършат глупости. Накрая ще се изкарат герои, че са работили в ненормална обстановка. И ще стигнат дотам в наглостта си, че догодина за изборите ще минат в друг отбор с лекотата, с която вършеха предишните си предателства.