Спомняте ли си онази среща през октомври - след изборите в Пазарджик, на която ГЕРБ се оказа на шесто място? Зад Бойко Борисов бяха премиерът Желязков и партийните началници, а пред него депутатите. Тогава стана ясно, че достойнството на тези хора се е изнизало някъде. Премиерът скляпаше на упреците към него, а народните избраници гледаха устата на лидера, без и да си помислят, че имат свои.

Толкова мрачна и отвратителна картина на политическото ни битие трудно може да се види. Грозна картина на политическо унижение от времето, когато казионните партийци ставаха прави, щом влезе секретарят на Окръжния комитет.

Тази седмица имаше подобна среща, но в друг формат. След като правителството сдаде управлението на Гюров на масата с Борисов седнаха отбрани негови воеводи – Желязков от лявата му страна, Дончев отдясно. Следваха Жечо Станков, Теменужка Петкова и Боршош, другите не се виждаха. Даниел Митов сдавал министерството на новите и затова го нямало.

Този път Борисов беше благ. Почти пасторален. Хвалеше, благодареше, благославяше. Всички задачи изпълнени, управлението успешно, мисията приключена. Хората му могат да се оттеглят с достойнство. И да се насочат към регионите си и да работят за изборите. А и въпросът с достойнството не беше на дневен ред, тъй като Бойко хвалеше насядалите около масата и беше щастлив от управлението им. Прекрасно. Само дето изборите имат лошия навик да показват реалността.

Вероятно той ще повтори това и на националната конференция на ГЕРБ на 22 март. Но тя е обявена и като конференция за смяна на ръководството, каквото и да означава това. Възможно е той да смени приятелския тон от срещата на масата с по-твърд. Защото е ясно, че ако изборният резултат на ГЕРБ падне под 500 000 гласа, това означава, че партията е поредната, която е управлявала страната и поема към своя залез. А Борисов бавно и устойчиво се превръща в ненужен победител на избори. На идващите пък не го слагат и за победител.

Огромният брой негласуващи българи пречеха на ГЕРБ и Борисов да легитимират победата си и допуснаха извиване на ръце. След изборите през октомври 2024 година съдбовният момент беше сблъсъкът с Пеевски в Народното събрание. Кафето, което изпиха двамата, преопредели и живота на последния парламент, който приключва.

Загуби на ГЕРБ на изборите през април и на президентските през есента само ще засилят движението към залеза. Финалът ще е на местните избори догодина. На предишните паднаха София и Варна. Дали идва ред и на Пловдив?

Критиките към управлението на Пловдив стават все по-основателни и по-силни. На последните парламентарни избори ГЕРБ събра тук 33 000 гласа. Ако паднат до 20 000, загубата догодина е в кърпа вързана.

На този фон местната власт в града говори за "пролетна енергия“ и сякаш не усеща гражданския циклон, който може да я помете. В предизборната кампания ще слушаме за успехи. Ще видим снимки. Ще чуем колко добре се развива градът "погледнато отвън“. Само че изборите са вътре.

Ако Пловдив се окаже третата плочка в доминото, тогава въпросът няма да е дали идва залезът. А дали партията изобщо е усетила, че слънцето вече не грее толкова силно. И дали някой около масата има смелостта да го каже на глас.