Ще влезе ли БСП в парламента след извънредните избори през април? Ако този въпрос беше зададен преди година, ще звучи подигравателно. Но в скорошно изследване на изборните нагласи, тя наистина липсва сред присъстващите. Това някакъв майтап ли е?

Оптимистите твърдят, че е заради участието във властта и ортаклъка с Борисов и Пеевски и след конгреса вече всичко е наред. След него имало смяна на курса. Партията била устремена към пропастта, но дръпнала ръчната спирачка.

Само ръчна спирачка няма да свърши работа, нито новото ръководство, което нямало да се подлъже по проекта по Радев, а ще държи самостоятелен курс. Едва ли. Приказките от трибуната на конгрес са повече за наивници, които винаги вярват в някаква обещана промяна.

Съвсем друго се вижда през прозореца. БСП от години губи избори, губи доверие, губи идентичност. И сега, вместо да се върне към избирателя, се юрва към Румен Радев. И това е очаквано поведение на една слаба партия. Когато започне да търси спасител извън себе си, тя признава, че е приключила като самостоятелен субект. Цели структури на БСП в страната вече работят за Радев, без да ги е канил. Партийци твърдят, че зад Радев се строява цялата стара и част от новата номенклатура. Разбира се, че старите червени гвардейци винаги се строяват зад властта – без значение дали тя е в БСП, в президентството или в някои нов проект.

Ако в началото БСП водеше Радев за президент, сега той ще води остатъците от БСП. И това не е възраждане на партията, а погром.

Евроскептицизмът е сериозен аргумент за движението към Радев. А в БСП е пълно с евроскептици. В структурите на Радев вече попадат разочаровани бивши функционери, хора от старите червени апарати, бизнес кръгове с носталгия по по-ясните времена. Тези хора са наясно с червения хастар на Радев.

Ще влезе ли БСП в парламента? Това вече е въпрос без ирония. Ако цели структури работят за Радев, ако ръководството се готви да му стане коалиционен партньор още преди изборите - тогава БСП не се спасява, тя се разтваря.

И от новото ръководство на БСП вече съветват: "Да вървим ръка за ръка с Радев“. Колко романтично. Като последен валс на партия, която някога беше системна сила. Проблемът е, че когато вървиш ръка за ръка с по-силен политически субект, оставаш без ръце.

БСП е в стратегическа безизходица, каквито и фанфари да надува след конгреса. Ако тръгне сама – рискува да не мине бариерата, ако тръгне с Радев – губи идентичност, ако се опълчи на Радев – разцепва структурите си.

Изборът не е между добро и лошо. Изборът е между бавна ерозия и бързо разтваряне.

Оказва се, че БСП не е дръпнала ръчната спирачка. Тя просто премести тежестта към друг център на власт. Радев не е спасителят на БСП, а използва и запълва вакуума.

Най-големите оптимисти твърдят, че БСП ще преодолее кризата, ще влезе в парламента и ще бъде партньор на Радев. Но най-важният въпрос вече не е дали БСП ще влезе в парламента, а дали ще остане партията, която познаваме.