Предизборната кампания за поредните предсрочни парламентарни избори ще е доста по-различна от досегашните. Защото в центъра ѝ ще застанат не противници, а съперници, които са бивши, но и потенциално бъдещи партньори в общо управление. Това предполага тя да бъде едновременно предвидима и неатрактивна, но също и зависима от постоянни искри и дори от неочаквани финални обрати, какъвто бе и преждевременният край на сглобката между ПП-ДБ и ГЕРБ, пише Веселин Стойнев за "Дойче веле".

В центъра на кампанията ще са ГЕРБ и ПП-ДБ не само защото са първите две политически сили и най-вероятно ще си останат такива. А и защото няма време да се появи нова извънпарламентарна алтернатива, която да заеме централно място. Дори партия от досегашната парламентарна опозиция в лицето на "Възраждане" или БСП да получи мощен прилив на изборни гласове, няма как да е партньор в едно бъдещо управление с ГЕРБ или с ПП-ДБ. ДПС пък се състезава на собствената си етно-електорална писта, а в национален мащаб може да е само брокер или спирачка на коалиционно управление. 

Кампания в среда на масова умора и омерзение



Предизборната кампания ще се води в среда на масова умора и омерзение. Защото мнозинството от хората не искаха предсрочни избори. Защото са омърлушени и изненадани от неочаквания провал управлението да бъде продължено с още 9 месеца. И защото основният залог на вота е да има ли още от същото, по същия или малко по-различен начин. 

Омерзението и объркването постепенно ще се уталожат до разгара на кампанията, а ако изборите са две в едно, заедно с европейските, и избирателната активност може да не е чак отчайващо ниска. Въпросът е кой какво може да предложи на избирателите си, за да си гарантира участието поне на собствения електорат.

С какво ще излезе ГЕРБ на изборите



След тригодишно отстъпление ГЕРБ иска да влезе във властта през парадния вход. Партията на Борисов ще мобилизира поддръжниците си с разказ за прелялата чаша на търпението към ПП-ДБ заради прекомерните им претенции за власт. Това няма да е особено трудно, защото за избирателите на ГЕРБ и особено за управленските кадри и бизнесите, свързани с партията, властта сама по себе си е далеч по-разбираем мотив за политическа мобилизация, отколкото целите, за които тя ще се употребява. Неслучайно при преговорите за ротацията ГЕРБ изтъкваше като ключов спора за министерски постове, а не за споразумението за продължаване на управлението, което била готова да подпише, но така и не подписа, а Мария Габриел внесе при президента кабинет без споразумение. 

Бойко Борисов обаче остави отворена врата за последващо партньорство с ПП-ДБ след изборите, защото дори и да ги спечели, не е ясно дали ще може да сформира друго мнозинство - само гласовете на ДПС едва ли ще са достатъчни, а и никак няма да е прилично да е единствено в коалиция с ДПС. Освен това прелегитимирането на ГЕРБ във вътрешен и международен план никак не е завършено с евроатлантизма - антикорупционната му част минава само през сътрудничество с ПП-ДБ. Повторни опити за поглъщане на партньора, както стана с Реформаторския блок или с употребата на евтината козметика на присъдружната абревиатура СДС вече нито са възможни, нито вършат работа.

Затова най-логично е ГЕРБ да води позитивна кампания на партия със самочувствие, която е била стабилна в дългите години на власт, проявила е търпение и е отстъпвала в последните три години, но е време отново да поведе хорото. А за да си гарантира, че ПП-ДБ ще се стопи на чувствителна дистанция след нея, ще нанася умерено агресивни удари по отделни политики и лидери на досегашното управление, водено от ПП-ДБ. Не е ясно обаче каква би била поносимата дозировка на атаките, отвъд която ПП-ДБ биха отговорили със същото, което да направи невъзможна последваща повторна сглобка.  

С какво ще излязат ПП-ДБ 



За ПП-ДБ тези избори от една страна няма да са толкова трудни като стратегия и организация. Вместо програмни обещания, те директно могат да вземат за предизборна платформа споразумението, което предлагаха на ГЕРБ. В него са ключовите реформи, които искат да осъществят, и по които вече извървяха немалък път. Сложните отношения между партиите в ПП-ДБ вече не са толкова тежко скърцащи - поради обречеността да са заедно и поради натрупания вече опит от вътрешно-коалиционните напрежения. 

Сериозният проблем за формацията е първо как да консолидира собствените си избиратели, които изначално са най-критични и част от които са двойно разколебани: веднъж заради самия компромис на участието в сглобката, втори път заради провала ѝ на ротацията ("Казахме ли ви, че с онези общо дело не може да има?"). Пред ПП-ДБ стои тежката задача да убедят избирателите си, които вече и сами трябва "да са прихванали" от натрупания политически опит, че смисълът на политиката е "за какво", а не "с кого". И че както не са отстъпили от ключовите си позиции пред ГЕРБ със споразумението, така няма да отстъпят и след изборите, ако започнат отново преговори с партията на Борисов. Но за да могат сами да налагат дневния ред и да отстояват позицията си, трябва да са първа политическа сила. Алтернативата да се върнеш на "праведния път", изолирайки се в опозиция, не само закрива хоризонта за реализация на собствените политически цели, но и почти сигурно означава реставрация на старото статукво, което да ревизира и вече постигнатото. 

Трудно е да се мобилизира голяма електорална енергия не чрез мечта или от негодувание, а от рационална потребност да се довърши започнатото. "Още от същото" не е въодушевяваща за избирателите перспектива, но ако те бъдат убедени, че са отговорни за собствените си политически интереси и накрая изборният резултат на ПП-ДБ е по-голям или близък до този на ГЕРБ, това ще е доказателство, че електоралното тяло на промяната е вече устойчиво.