Политическият блок БСП, "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ вече не съществува, което е най-съществената промяна, която наблюдаваме след предсрочните избори на 2 октомври. Нито един от лидерите на основните партии не е склонен да плати висока цена в името на това да има редовен кабинет. Местните избори са част от спирачката да не се направи коалиция, защото никой не иска да влиза в непопулярна коалиция няколко месеца преди местния вот.

Българският парламентаризъм е големият губещ от политическата криза, но лекарството не е смяна на модела от парламентарна към президентска република,заяви  политологът Димитър Ганев от изследователски център "Тренд".

Ганев посочи, че през последната година имахме много ясен блок от няколко политически формации, които действаха единно. Това беше блокът, който подкрепяше в продължение на 7 месеца кабинета "Петков“.

"Този блок – БСП, "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ – вече не съществува в този му вид и видимо имаме оттласкване на БСП от ПП и ДБ. Това е съществената политическа промяна, която наблюдавахме през последния един месец“, подчерта политологът.Според него това се отразява на възможностите на ПП да състави коалиция.

"До този момент размишлявахме в категорията, че ГЕРБ е в изолация и трудно може да състави кабинет около себе си. В момента ПП не се намира в по-изгодна ситуация. Има коалиционен партньор в лицето на ДБ, но оттам нататък трудно може да се каже кой от останалите парламентарно представени формации, предпочита повече ПП пред ГЕРБ“, заяви Ганев.

Българският парламентаризъм е големият губещ от политическата криза, в която се намираме от 2020-2021 г.

"Ако тази политическа криза не намери своето решение и се задълбочи, ще започнат да се чуват все по-силни гласове в посока на криза на модела, криза на парламентарния модел. Ще ни убеждават, че трябва лекарство и вълшебна пръчка, с която да решим тези проблеми. Лекарството и вълшебната пръчка ще са смяна на политическия модел от парламентарна към президентска република“, заяви политологът от "Тренд“.

За него е притеснително, че, излизайки от периода на месиите, когато един човек идва и ни оправя всички проблеми, можем да влезем в период на месианските идеи. "Някои от тях вече започнаха: ще сменим избирателната система и ще решим проблемите си; ще направим президентска република и всичко в България изведнъж ще се оправи - и доходи, и образование, и здравеопазване, и инфраструктура“, изброи Ганев.

Според него проблемът на голяма част от партиите и деструктивното поведение на политиците е, че нито един от тях не е склонен да плати висока политическа цена в името на това да има редовен кабинет.

"Това важи както за ПП, така и за ГЕРБ в някакъв смисъл. Ако въобще има някакви варианти за кабинет, те са два: единият вариант е да се направи евроатлантическа коалиция, включваща ГЕРБ, ПП и ДБ; вторият вариант е коалиция на партиите на статуквото – коалиция тип "Рашидов“, визирам партиите, които го подкрепиха за председател на НС“, заяви политологът от "Тренд“ и добави, че и двата варианта не са приемливи за основните играчи в тях – ПП и ГЕРБ, защото ще платят много висока политическа цена. Още повече, че ще трябва да се управлява в много тежък период, в който ще има се плати и висока социална цена.

"Всичко това 11 месеца преди местните избори, които са най-важните за партиите. Местните избори са част от спирачката да не се направи коалиция, защото никой не иска да влиза в непопулярна коалиция няколко месеца преди местния вот. Ако нямаше избори през следващите две години, ситуацията можеше да изглежда по съвсем друг начин“, подчерта Ганев.

Той посочи, че през последните няколко години върви процес на много мощна фрагментация на политически племена, където всеки лидер говори само на своите. Това важи и за двата най-големи електората.

"Партиите са се затворили и електоратите чуват само своите лидери и не възприемат отсрещната страна. Каквото и да се каже то остава само в рамките на твоята политическа група, без да засегне прекалено много хора извън нея. Част от доказателството за затварянето в тези политически общности е ниската избирателна активност. Посланията на нито един от лидерите не постигат по-масов ефект, а си остават затворени в една сравнително по-малка група от твърдия му електорат“, заяви  Димитър Ганев.