Дани Каназирева е първата обявена кандидатура за кмет на Пловдив на местните избори догодина. Изхвърлена от депутатските листи на ГЕРБ – предложиха и неизбираемо място, тя се врътна и каза, че се посвещава отново на местната политика. През 2019 година, като кандидат на "Съюз за Пловдив“, тя се класира трета с 12 460 гласа. Четири години по-рано имаше по-добър резултат – 16 844.

Каназирева се е устремила към нова загуба на местните избори. Защото се държи така, сякаш никой не знае за политическите й лупинги – ГЕРБ, Кунева, Радан Кънев, пак ГЕРБ сега. Държи се като декорация на всяко политическо хрумване.

Очевидно е, че Каназирева няма да бъде кандидатът на ГЕРБ. Очевидно е, че ще й бъде трудно да говори срещу местното управление на ГЕРБ след парламентарните приключения от името на партията. Няма голям избор.Сигурно ще избере удобна барикада – например от плюш и дунапрен, за да се прави на фасадна опозиционерка – срещу властта, но не съвсем. Такава кандидатура е маргинализирана още с появата си. Прогнозата не е трудна – Дани Каназирева няма да е следващият кмет на Пловдив.

Другият герой на деня – кметът Здравко Димитров, се надява да повтори мандата си на гърба на Бойко Борисов. Мотиката беше вече веднъж настъпена през есента на 2019 година. След три години от мандата Пловдив неистово се нуждае от нов кмет. Димитров и администрацията му се носят от инерцията на предишната силна местна власт, нямат въображение за друго и все по-ускорено се засилват към стената на разбитите илюзии.

"Поемам един бързо развиващ се град“, каза Димитров преди три години.  Не каза, че това е градът на Иван Тотев, но се подразбира. Или както обичат да се изразяват политическите джуджета – "Моделът Тотев“. Вече и те разбраха какво означава този модел – бурно икономическо развитие, инвестиции, променена градска среда, Европейска столица на културата.

"Моделът Димитров“ е овалян от лобистки интереси и липса на визия какъв да е Пловдив. Издигането на Димитров за втори мандат ще е политическа безотговорност. А и не бива да ни управляват страхливци, които без гърба на партиите си приличат на онези досадни щипалки, които лесно се размазват с вестник или каквото имате под ръка. Цапвате ги и с тях е свършено.

С управлението на Димитров е свършено, сочи политическата логика.  

Тогава какво предстои?

Иван Тотев все още е "Момчето, което не си отива“. Не си е отишъл, не е махнал за сбогом.Връщането му начело на града е във въображението на онези, които видяха и разбраха колко слабо може да бъде едно управление, объркано от грешен избор. Но това е въображение. ГЕРБ може да се довери и на извънпартийна фигура.

Другата интрига е изборът на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“. В какви отношения ще бъдат след една година – още ли ще бъдат влюбени и как ще се разберат за общ кандидат. Дали той ще е Йордан Иванов, прекарал няколко месеца на губернаторското място. Не е впечатляващ избор.

Дори ГЕРБ трябва да се бори срещу сегашното управление на ГЕРБ в града.Защото е път към нищото. Натам може да се запъти и партията, ако хареса Димитров за втори мандат.